Черната сирена

Жан Барт

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Добро
Забележка:: Бележки по кориците и гърба.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Георги Бакалов
Град на издаване:: Варна
Година:: 1974 г.
Език:: Български
Страници:: 255
Корици:: Меки
Преводач:: от румънски Гергана Стратиева
Художник:: Стоимен Стоилов
Категория:: Чужда проза
Тегло (гр.):: 200
Формат:: 90/84/16
Ширина (мм):: 140
Височина (мм):: 200
Дебелина (мм):: 14

"Проснати в парчето сянка в основата на пирамидата от каменни въглища, спяха хамали - изтощени, черни, голи до кръста. Пред митницата до будката, която хвърляше илюзорна сянка, постовият граничар дремеше прав, подпрян на пушката си. Кафенето пред кея беше пусто. Вън под опнатото за сенник корабно платно бяха наредени няколко дървени маси, боядисани в зелено. Собственикът на кафенето, капитан Стамати Марулис, също уморен от жегата, бе задрямал на един стол, изпуснал върху коленете си любимия си вестник Патрис[1]. Един-единствен и постоянен посетител, началникът на митницата, правеше по навик тук лечението си за отслабване; за да не спи следобед у дома си, редовно изкарваше едночасова дрямка в кафенето с очила на носа и Универсул[2] на коленете си. Под масата, на сянка, едно рунтаво куче ръмжеше в съня си. А в телената клетка над вратата канарчето, подобно на златна топчица, бе заспало с клюнче в пухкаво-копринените си разрошени перца. Отгоре, откъм пощата, внезапно се чуха тежки отмерени стъпки. Петраки Хулуб, раздавачът, тръгваше да разнася писмата из града. Спря пред кафенето. Полекичка, за да не смути съня му, той остави на масата на Стамати едно писмо и отмина бързо нататък. Стар, разумен и старателен раздавач, Хулуб знаеше къде трябва и къде не трябва да почака. ..."