Жозефин Бекер

Жозефин Бекер, Жо Буйон

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Добро
Забележка:: Бележки по кориците и гърба. Много добро книжно тяло.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Съставител:: Josephine Baker, Jo Bouillon
Издателство:: Музика
Град на издаване:: София
Година:: 1984 г.
Език:: Български
Страници:: 495
Корици:: Меки
Преводач:: от френски Никола Шивачев
Художник:: Божидар Икономов
Поредици и библиотеки:: Книги за бележити музиканти
Категория:: Мемоари, биографии, писма
Тегло (гр.):: 510
Ширина (мм):: 130
Височина (мм):: 200
Дебелина (мм):: 35

Джозефин Бейкър (на английски: Josephine Baker) или Жозефѝн Бакѐр (на френски: Joséphine Baker) е американско-френска танцьорка, певица и актриса. Наричана е "Бронзовата Венера" и "Черната перла".[1] Биография Родена е на 3 юни 1906 г. в Сейнт Луис, Мисури, в семейството на афроамерикански музиканти; те се разделят малко по-късно. На 13-годишна възраст майка й я жени за доста по-възрастен от нея мъж, но им бракът продължава само няколко седмици. През 1921 г. се жени за железничаря Били Бейкър и макар че се развежда с него през 1925 г., продължава да носи името му до края на живота си. Джозефин Бейкър през 1927 г. във "Фоли Бержер" с известната си бананова поличка. Започва творческата си кариера на 16-годишна възраст. През 1925 г. заминава за Франция, където се превръща в звезда на вариететните представления. През 1926 - 1927 г. е звезда на известното кабаре "Фоли Бержер" в Париж. През 30-те години на XX век започва да работи не само като танцьорка, но и като певица. Заради провокационните (в духа на американската бурлеска) й костюми и танци, нейни представления са забранени в ред европейски градове като Прага, Будапеща, Мюнхен, Виена. Също така, независимо от успешната си кариера, Бейкър често е подлагана на расистки нападки. Самата тя е виден анти-расистки активист. През 1937 г. получава френско гражданство. По време на Втората световна война тя се намира във Франция и в Северна Африка. Изнася представления пред френските войски и работи за Съпротивата и разузнаването. Получава удостоверение за летец и става лейтенант. От 1947 г. живее в замъка Шато де Миланд в Южна Франция. По това време се жени за Жо Буйон, но през 1957 г. се разделят, а през 1961 г. се и развеждат. През 1956 г. се отказва от сцената, но се завръща отново през 1961 година, като в 1973 г. изнася концерти в "Карнеги Хол". Като протест срещу расизма тя осиновява 12 деца с различен цвят на кожата. Написва и няколко автобиографични книги. В 1970 година Джозефин Бейкър идва в България и изнася рецитал на международния фестивал "Златния Орфей" в Слънчев бряг. Пътува и из Източна Европа и Южна Америка. През 1975 г. тя отпразнува юбилей - 50-годишна сценична дейност. Малко след това умира от кръвоизлив в мозъка. Погребана е в гробището Монако в Монте Карло.