ПОСЛЕДНИ ДУМИ


Напразно било всичкото, Мария,
мечтите ми и нежните писма.
Напразно било всичко, що да крия,
Ти може би го чувстваш и сама.

Не мога да говоря, не въздишам,
от чувствата съм вече заблуден.
И вземам аз перото не да пиша,
а само да ги отстраня от мен.

Години младостта ни ще отвеят -
тъй както вятър пролетния цвят.
Косите ни тогаз ще посребреят
и ние ще напуснем тоя свят.

Пред тебе рано аз ли си замина,
на гроба ми ела и поседни.
И вместо думи - цвете от градина
на камъка надгробен посади.

И ако в тишината ми зелена
ветрец полюшне твоите коси,
то знай,че мойта обич просълзена
от гроба идва да те поздрави.

Тя цял живот за тебе е цъфтяла,
но рано,твърде рано я разби.
Да беше камък, чудо би станало -
да беше камък, но със теб не би...

В среднощ дълбока цвете ще откъсна -
да ме облъха твоя мил цветец.
От него ще увия аз чевръсто
За мойта обич паметен венец.

Ще викна пък тогаз и ще запея,
но не от скръб - от радост и любов.
И с нивите зелени ще се слея,
на вятъра с неглъхнещия зов.

Ще пламна като мъничка калинка -
към бъдното ще си посоча брод.
След туй ще стана може би тичинка
и може би ще вържа златен плод.

Но все едно: мен няма да ме има,
ще бъда мъртъв вече за светът.
И няма да ти шепна пак, любима,
и няма да те виждам никой път.

Към тебе обич, зная, ще избликне
и друг ще ти говори с нежен глас,
но няма никой път тъй да те обикне
преживе, както те обикнах аз.

Напразно всичко е било, Мария,
довиждане, със здраве остани.
Напразно било всичко, що да крия -
едно сърце дълбоко нарани!