Декамерон

Джовани Бокачо

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Забележки по обложката, и на 2-3 стр. на съдържанието малко петно от кафе.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна култура
Град на издаване:: София
Година:: 1970 г.
Език:: Български
Страници:: 868
Корици:: Твърди
Преводач:: Никола Иванов
Художник:: Иван Кьосев
Поредици и библиотеки:: Световна класика
Категория:: Класика
Ширина (мм):: 135
Височина (мм):: 205
Дебелина (мм):: 55

Оформен като цялостна творба, а не просто като фрагментарна колекция от истории, "Декамерон" съдържа сто новели, разказани в течение на десет дни от седем дами и трима млади мъже. Чрез похвата на "разказ в разказа" Бокачо успява да създаде богата картина за духовния и социален климат на Италия от епохата късното Средновековие и ранния Ренесанс. Книгата предизвиква множество усмивки, но и изчервяване, та дори възмущение поколения наред. Серия от анекдоти, легенди и действителни случки от живота във Флоренция превръщат "Декамерон"в мащабна творба, обхващаща широк спектър от теми. Разкази с остроумен край, комични ситуации на грешките, истории с жизнена поука допълват мозайката. Силно е присъствието на еротичното, пречупено през призмата на комичното. Описателния ироничен език успешно претворява желанието на Бокачо да извади на показ показва покварата в морала на тогавашното общество, осмива различни социални групи и типажи. Първото издание на Декамерон излиза в периода 1348-1353 г. във Флоренция, по това време един от европейските културни центрове с население от 80 000 души, чийто брой драстично намалява след голямата чумна епидемия в края на 40-те години на XIV век, която покосява хиляди жители на града. Именно чумната епидемия е поводът Бокачо да напише Декамерон. Авторът описва живота във Флоренция и свидетелства за духовния климат в града през ранния Ренесанс чрез множество действителни случки, забавни анекдоти, градски легенди. Изобличаването на лицемерното поведение на римокатолическите духовници, покварата на морала в обществото, осмиването на различни социални групи са в основата на тези истории, погледнати през призмата на еротично-комичното и обикновено завършващи с остроумен, понякога трагичен край. Бокачо поставя акцент върху човешката индивидуалност, а вярата в любовта като движеща сила и интересът към чувствения свят на човека - видими и у разказвачите, и у героите - са само част от характерните за Ренесансовия светоглед черти.

Ключови думи: Декамерон, Джовани Бокачо