Песните на Кабир

Кабир

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Чисто нова книга!
Наличност:: повече от 1 бр.

За изданието

Издателство:: Хайдакан
Град на издаване:: София
Година:: 2015 г.
Език:: Български
Страници:: 144
Корици:: Меки
Художник:: Добромир Алексиев
Категория:: Източна мъдрост
ISBN:: 9789548299244

Анотация: Поезията на мистицизма може да бъде определена от една страна като темпераментен отклик на прозрението за Реалността, от друга - като форма на пророчество. Специалното призвание на мистичното съзнание е да бъде посредник между две заръки: да избликва в любящо обожание към Бога, и да се завръща у дома, за да разкрие тайните на Вечността пред останалите хора. Затова и артистичният израз на такова едно съзнание също е с двойствен характер. Това е любовна поезия, но любовна поезия, която често е писана с мисионерска цел. Такива са и песните на Кабир - едновременен изблик на екстаз и на милосърдие. Писани на народен хинди, а не на литературен език, те определено са адресирани по-скоро към простолюдието, отколкото към професионалната религиозна класа. Поразителна е неспирно прилаганата ежедневна образност на универсалния опит. Чрез най-простички метафори, чрез непрестанно позоваване на нуждите, страстите и взаимоотношенията, които всички хора разбират - жених и невяста, гуру и ученик, поклонник, селянин, отлитаща птица - той утвърждава силната си убеденост в истинността на връзката между душата и Трансцендента. В неговата вселена няма прегради между "естествения" и "свръхестествения" свят. Всичко е част от творческата симфония на Бога и затова дори в най-скромните си детайли е способно да разкрие мисълта на Музиканта. Част от съдържанието: О, садху! Ела! Ела! В моите земи няма тъга! На висок глас зове всички Кабир - цар, просяк, император, факир! Който търси подслон в най-висшите предели нека дойде в моите земи да се засели! Нека дойдат всички изтерзани, уморени и да оставят бремето на своите проблеми! Живей тук, братко мой, от този бряг ще можеш с лекота да прекосиш до отсрещния чак. Тук няма ни твърд, ни небе, ни луна, ни звезди. В дурбара на моя Бог само Истината блести. Кабир казва: "О, братко любими! Какво освен Истината стойност има? " Залюлей в обятията на Любимия нежното си тяло и ума, необозримия в екстазната радост на любовта. Нека порой от сълзи завали от дъждовно-облачните ти очи, а сърцето си скрий в сянка от тъма. Устни към ухото Му приближи, копнежите си съкровени прошепти, стаени в твоето сърце. Кабир казва: "Чуй ме, братко! В сърцето си викни видението сладко на Любимия свидното лице."