Интервю

Маргарит Малчев

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: С посвещение, автограф на автора.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Абагар
Град на издаване:: София
Година:: 2013 г.
Език:: Български
Страници:: 128
Корици:: Меки
Категория:: Книги с автограф
ISBN:: 9786191680290

Mемоарно за мемоарите на Маргарит Малчев 05 June 2013 Да се пише нещо за мемоарите на известния в Разград бивш земеделски деятел Маргарит Малчев си е чиста проба предизвикателство. Просто, защото той се оказва доста качествен като писател, пък и имаше тая дарба - да развеселява хората и преди да пропише. 05_05_2013_mal4ev.jpg05_05_2013_faksimile.jpgЩо се отнася до "мемоаристиката" му, тя е доста спорна, но знае ли човек! Историята винаги се е базирала на спомените на тия, които все пак са се сетили да ни оставят такива. Те може и да са субективни, но като минат годините, вече стават официални и меродавни... Книгата на г-н Малчев "Интервю", която излезе наскоро от Издателство "Абагар" - Велико Търново, в това отношение може да е повест, каквато не е, и може да е "мемоари", каквото също не е. Въпреки красивия предговор на проф. дпн Пламен Радев, който нарича това общо взето неясно произведение "студия", тя и това не е. Но е факт. Но нека да започнем по-отдалече. Два-три месеца преди "преврата" на Десети ноември, става дума за юни или юли 1989 година, на книжния пазар се появи дневникът на редови партизанин от Трета Троянска чета от Ловешкия партизански отряд "Христо Кърпачев"... 05_05_2013_faksimile1.jpgИ какво пишеше там в най-общи линии? "20 август. Цял ден се крихме из трънките край Дерманци и чакахме "Колка" и "Чапаев" да ни донесат нещо за ядене..." Същевременно в същия тоя дневник открих и онова, което вече знаех като "строго секретно". Че Девети септември идва в родния ми край на 12-ти. Ето един красноречив пример, който доказва, че да се пишат мемоари, е полезно мероприятие. Не всичко е вярно, но някои неща пък може и да са такива. И никой не може да каже, какво точно може да се намери из пясъка! Но сега - по-конкретно. Маргарит може да пише и четивото му може да се чете, само дето е забравил, че който искаше да стане "земеделец" по неговите и нашите времена, трябваше да пита първо ОК на БКП или директно да бъде изпратен в тая партия за такъв с партийно поръчение! Той е потомствен земеделец и за него може и да не се отнася, но 90 на сто от земеделците му ще трябва да са били "кооптирани" в неговата организация, а той това нещо няма как да не го знае! Тъй че няма защо толкова да се радва и да набляга на "извънкомунистическото" си минало. В края на краищата, ако не друго, то поне като "отечественофронтовец" и шеф на окръжните земеделци и той стоеше по деловите президиуми и "ръководеше двупартийната ни система". Колкото и да не му е харесвало това! За банкетите и софрите нищо не можем да кажем, защото не сме били на тях и не сме на ясно по тоя въпрос. ...Казах го вече, че гледам на тая книга като белетристика и тя наистина е четивна в това отношение, а и Маргарит има дар слово, има чувство за ирония, и за самоирония, съумява да каже нещата с цветист език, може да те развесели даже... Само дето позата му на "наблюдател", а не на "съучастник", не ми харесва. Но това си е моя работа. ...И мен ме има в книгата, уважаеми читатели. Няма да казвам как... Големият художник Велко Велков, с когото Марго бил в Германия, според тая книга, ще влезе в историята, само защото имал една и съща риза като неговата... Има я Добринка Монева като вдъхновител и обединител на разстроените след "преврата" разградски социалистически редици... Има я Разградската българска република... Има го Христо Домата... Христо Дервентски...Анастасий Дончев...Има ги махленските момичета от неговата младост... Има я и Мирослава Кацарова, макар и името й да не се споменава, но то ще да е, защото още трепери пред нея, горкият! Той - 19-годишен земеделец, тя - 19-годишна комунистка, и го съдила в Търновския университет, че не бил се явил на студентска бригада!... Има обаче и едно нещо - много интересно, но недовършено. Цитирам: "След близо месец /след изборите за кмет, в които Маргарит Малчев бе кандидат на СДС в зората на "демокрацията" - б.а./, случайно сядам да пия кафе с моя позната, служителка в общината, която изведнъж ме пита, дали съм виждал протокол с резултатите от гласуването за кмет. Отговарям й, че не съм, пояснявайки, че само съм бил уведомен за загубата. Тя, нали ми е стара дружка, обещава да го изнесе, а аз да си го преснимам и в никакъв случай да не намесвам името й. Така се сдобих нелегално, почти криминално, с копие от протокола, пазя го и до днес. Какво пише в него ли? Двамата с победителя Венелин Узунов имаме еднакъв изборен резултат, тоест, резултатът, изписан с думи. С цифри той е победител. Явно тези, а може би той, които са правили фалшификата, са попрекалили с пиенето, но нали са доверени лица, машинацията се оказва достоверна. От разговори с много юристи приятели, и то не само от града, разбирам, че вярното е това, което е изписано с думи, а не с цифри, и че трябва да реагирам по съдебен ред. Подхвърлих на няколко места, от които зависеше да се направи нещо, но никой не ми обърна внимание. Освен това, малко по-късно разбрах, че и едни тридесет хиляди западни марки са били разиграни и влезли в нечий джоб за "дребни" услуги. Така че нищо повече не можех да очаквам при тази ситуация и така безславно се приключи моята кметска изборна сага..." ...Бързам да кажа, че една от запалките "Маргарит Малчев - кмет! ", за които също става въпрос в книгата, въпросният мемоарист ми я поднесе на моста пред поликлиниката, с обещанието, че ако той стане кмет, аз ще съм главен редактор на "Гледища"... Взех му запалката и искрено и лично му рекох, че е хубаво, дето аз ще съм главен редактор на "Гледища", но няма да ми е хубаво, той да ми е кмет... Но неговите спомени, прочетени след толкова много години, ме тревожат! Дето точно той, като "опозиция", беше кандидат за кмет на Разград на СДС, си е работа на СДС, но това, дето той го твърди, че съпартийците на Венелин Узунов го били излъгали, вече е и моя работа! Поне дотолкова, че от ония времена до днес непрекъснато се говори за нагласени и фалшифицирани избори! По ония времена и Венелин Узунов беше още неизвестен и непознат, но ако наистина, както твърди Малчев, е дошъл в историята на града ни с фалшификация, си струва и той да прочете книгата му - да го обори или да се съгласи с него. Мисля, че това е доста сериозно обвинение, макар и да са минали вече двадесетина години! ...Инак книгата на Маргарит Малчев изобилства със случки, събития и интересни моменти от някогашната история на Разград и в това отношение тя би била много полезна за историците от Разградския музей. Ако и те като мене не обявят книгата му за "белетристика". Явно обаче трябва през това време да изпомрем ние, дето помним тия времена по някакъв друг начин... Малчев твърди, че искал да стане адвокат като баща си и дядо си, ама станал историк с диплома от Великотърновския университет... Защото бил "неблагонадежден"... Само дето е пропуснал да каже, че доцентите /тогава/ от Великотърновския университет - Даньо Андреев, Коларов и Плетньов, ги раздаваха директно в града ни тия дипломи от факултета по история на ВТУ на комунисти, комсомолци, земеделци и пионери с кубици. На бира и агнешко печено... Слава богу, че "дипломантите" ставаха /или бяха/ все "ръководители", инак жална й майка на историческата наука! Марго съм го виждал да се разхожда и из Велико Търново. Не мога обаче да гарантирам, че е било по времето на изпитните сесии! Има той дар слово. Но трябваше да стане писател, преди да стане мемоарист.. Лека му пръст на Цвятко Драгозов, който не доживя до нашите времена, но той пък, какво ли щеше да напише, ако му беше стигнало времето! ? Как успешно се е борил против комунистите, примерно, или нещо такова... Все пак, книгата на Маргарит Малчев би трябвало да бъде прочетена от повече хора, които сто на сто ще намерят нещо за и около себе си. И нека те си направят сами преценката. Що се отнася до шегаджийската реплика в книгата му, за която е ставало дума и друг път, "Разград е град на мечтите. Всеки мечтае да избяга от него! ", няма да я коментираме. Лошото е, че някои, които бягат от Разград, после се връщат. А ако не се върнат, издават книги. Или започват да пишат стихотворения. Което е далеч по-лошият вариант! Дулинко ДУЛЕВ