Белези от рая

Добри Станчов

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Нова, подходяща за подарък.
Наличност:: при доставчик - в това състояние и цена в този щанд.
86% от книгите са налични при доставчиците, с които щандът работи (на база последните 100 поръчки през последната година).
Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Lemur
Град на издаване:: София
Година:: 2022 г.
Език:: Български
Страници:: 384
Корици:: Меки
Категория:: Българска проза
ISBN:: 9786197581362

От една добруджанска легенда се ражда вълнуващ роман за стремежа към истината, силата на любовта и белезите, които всички носим в душите си. "А предполагам и за тебе... Добруджа е раят. Благодатното слънце, житните полета и морето с този привкус на свобода." През 30-те години на миналия век, в една пролетна утрин млад мъж пристига в село Саръ меше, търсейки работа като овчар в чифлика на богат земевладелец. Будните му очи, спретнатите дрехи и интелигентен изказ обаче подсказват, че други причини са принудили младия Йорго да пропътува дългия път от родното Яврово, разположено в полите на Родопите, до Южна Добруджа, където суровата действителност все още е диктувана от юмрука на румънските управници. Година по-рано баща му е потърсил препитание при същия чорбаджия, но когато идва разпус, той така и не се прибира у дома. Решен да разкрие какво се е случило, Йорго тръгва по следите му, които го въвличат в размирната атмосфера на една райска земя, разкъсвана между световните интереси и вътрешните борби за власт и богатство. Вместо отговори, момъкът открива все повече и повече въпроси... и една любов - омагьосваща, но и бурна и опасна като морето, което обгражда скалистите добруджански брегове. Добри Станчов вече е познат на българските читатели под псевдонима Дого Танкарт - имена на един и същи писател с разнороден талант. Като Дого Танкарт той публикува приключенски романи и увлекателни разкази. Но една легенда за събития, разиграли се край родния му град Каварна, го вдъхновява да напише роман за Добруджа през 30-те години на XX век. За целта той се връща не само към миналото, но и към своите корени, към историите, които неговите дядовци са му разказвали докато е бил дете, към езика, с който е израснал - езикът на старите българи, езикът на изчезващото добруджанско село.