Картините Са От Художника Ив. Вълчанов. Първо Издание, 1933.
Предговоръ
"Поднасямъ на любознателнитѣ читатели осемнадесеть легенди и балади отъ нашето минало изъ старопрестолния край. Това е една китка отъ осемнадесеть цвѣтчета, откжснати отъ родни дебри и тучни ливади край бързотечна Янтра. Тукъ се срѣща и моминска сълза, и здравецъ, и помниче, и огненочервенъ макъ, обаче обвити сж тѣ въ черна лента, защото повечето сж изъ живота ни презъ грозното турско робство.
А има въ тѣхъ много животъ, има поезия, има и добра поука. Нѣкои отъ тѣхъ ни напомнятъ (макаръ и външно) Шексперови герои, само че на българска, по-скоро балканска почва ("Последниятъ бей"). Въ други легенди хайдутинътъ се описва съ такива привлѣкателни черти, че рѣдко се срѣща въ народната ни поезия борецътъ за правдата така симпатично да е обрисуванъ, както тукъ е изобразенъ ("Моминъ-скокъ").
Голѣма часть отъ легендитѣ сж въ свръзка съ мѣстната топонимия (названия на градове, села, върхове и пр.) и за това не сж лишени и отъ етнографски интересъ."
Ив. Йордановъ.
Из "Сенки край Янтра" от Ив. Йорданов /легенди и митове/
Саръ-Понар
Не далеч от селото Добри-Дял се намира Сар-Понар. Това е една затънтена и потайна полянка всред вековни дъбови дървета и сребролистни липи. По средата ѝ се намират два големи и плитки трапа, а под тях горско кладенче, начало на бистро и шумливо поточе.
Ноще, когато месечината провирала своите тайнствени лъчи между клоните на дърветата, самодивите излизали около това кладенче улавяли се за ръце и почвали своите самодивски хора. Гората тогава еквала от техните омайни песни. В лошо време те стояли в своите надземни палати, които били над траповете и които не се виждали дене. Едно козарче се научило да пълни кратунката си с прясна водица от това изворче. Едно очудвало момчето: никой не идвал по тези пусти места, а тревата била често отъпквана.
Един ден безстрашното козарче изгубило най-хубавата си козица и тръгнало да я търси. Смръкнало се. Месецът изгрял зад отсрещния хълм. След малко се дочуло слабо вряскане и приятна песничка. Отива навътре и вижда, че е пред бистрото кладенче: тук била и неговата козичка.
То останало учудено, когато вдигнало очи и видяло златни палати, около които пеели красиви русокоси девойки. Други били около извора, простирали бели ръце към него и го подмамвали с чудни песни. Козата почнала да дърпа момчето, за да си идат, но то не могло да се помръдне от мястото си.
По едно време козарчето протяга ръце, зажумява и иска да улови една от тези хубавици. Чул се силен плясък, който подплашил козичката, и тя избягала. На утринта дървари случайно намерили момчето, удавено в кладенчето. Погребали го близо до изворчето под безкръстен гроб.
От тогава, който минел ноще около полянката, виждал златни палати, пред които играели самодиви, а в средата седяло на мраморен камък и свирело на кавал едно бяло и хубаво момченце.
Съдържание:
Стр.
1. Предговоръ 3
2. Търновъ-градъ 5
3. Мартиновото съкровище 7
4. Змейова-дупка 10
5. Царкинята Мара 12
6. Крали-Марко и Дели-бей 15
7. Кървавъ-камъкъ 18
8. Стогомарка 21
9. Краль-Бунаръ 23
10. Моминъ-скокъ 25
11. Станковъ-изворъ 31
12. Жеглюва-дупка 34
13. Саръ-Понаръ 37
14. Радка войвода 39
15. Ахмедлии 43
16. Бабиниятъ Йовкинъ кладенецъ 45
17. Хайдушкото кладенче 47
18. Последниятъ бей 49
19. Орланда 54
Ключови думи: Сенки край Янтра, Ив. Йорданов, Легенди, балади Търновския край, Търнов-град, Мартиновото съкровище, Змейова-дупка, Царкинята Мара, Крали-Марко, Дели-бей, Крал-Бунар, Момин-скок, Станков-извор, Жеглюва-дупка, Сар-Понар, Радка войвода
