Любовь

К. Константинов

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Леки забележки към кориците, отвътре почти отлична.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Печатница С. М. Стайковъ
Град на издаване:: София
Година:: 1925 г.
Антикварна:: Да
Език:: Български
Страници:: 136
Корици:: Твърди
Категория:: Първи издания
Ширина (мм):: 140
Височина (мм):: 200

Константин Константинов е роден в Сливен на 20 август 1890 г. Завършва Правния факултет (1911 г.) на Софийския университет. От ноември 1911 до април 1912 година специализира юридически науки в Париж, където се запознава и сприятелява със символиста Николай Лилиев. Константинов работи като съдия, адвокат, юрисконсулт. Първите му литературни опити са от 1907 г. През 1908 година начеващият писател започва да публикува стихове и хумористична проза. Сътрудничи с вестник "Българан", списание "Златорог" "Наш живот", "Листопад". През 1914 г. издава сп. "Звено" заедно с Димчо Дебелянов и Димитър Подвързачов. Превежда от френски език Екзюпери, Зола, Флобер, Ролан, както и стихове на Балмонт и Хайне. Превежда руска класика, а през 1922 година във "Вестник за жената" печата едни от първите лирични преводи на Анна Ахматова, съпътствани с критически анализ. В периода август-септември 1944 г. е директор на Радио "София". В годините 1945 - 1947 завежда секция "Литература" в Камарата за наука, изкуство и култура, председател е за година (1945 - 1946) на Съюза на българските писатели, а от 1946 оглавява Института за преводна литература. В периода 1959 - 1966 създава една от най-четените си творби - мемоарната книга "Път през годините". Пише под псевдонимите Душечка, Полишинел, Polichinel, Бродяга, Semper Idem. През 2004 г. на негово име в Сливен е учредена националната литературна награда "Константин Константинов".