Повест за Зоя и Шура
Любов Космодемянская
За особеностите на екземпляра
![Повест за Зоя и Шура Повест за Зоя и Шура](https://knizhen-pazar.net/books/407/40754/4075418.jpg?size=48907)
✕![Повест за Зоя и Шура Повест за Зоя и Шура](https://knizhen-pazar.net/books/407/40754/4075418.jpg?size=48907)
![Повест за Зоя и Шура Повест за Зоя и Шура](https://knizhen-pazar.net/books/407/40754/4075418.jpg?size=48907)
- СъстояниеДобро
- ЗабележкаИма козметични забележки.
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
За изданието
- ИздателствоНародна младеж
- Град на издаванеСофия
- Година1983 г.
- ЕзикБългарски
- Страници245
- КорициМеки
- Преводачот руски Дора Габе
- ХудожникОлга Паскалева
- Поредици и библиотекиЛюбими книги и герои
- Категория
- Дебелина (мм)20
През 2016 г. музеят на Героя на Съветския съюз Зоя Космодемянска в село Петришчево, Московска област ще бъде изцяло реконструиран (той е открит през 1956 г.) За тази цел властите на Московска област са отпуснали 30 млн. рубли, реконструкцията ще е под патронажа на Руското военно- историческо дружество (РВИД).
На 14 март т.г. приключва конкурсът за проекти за реконструкция, обявен от РВИД. През май ще започне реставриране на къщата на Кулик, където Зоя е прекарала последните мигове от живота си, наново ще бъде изградено основното здание на музея. Очаква се музеят, оборудван с мултимедийни технологии, с нови зали и кафене да отвори врати в края на годината. Това ще позволи два пъти да се увеличи броят на посетителите (през миналата година те са били над 32 хиляди души), поясни директорката Олга Полякова, цитирана от ТАСС.
За състоянието на занемарения музей сигнализирала група известни писатели и журналисти, които се обърнали към вицепремиера Дмитрий Рогозин. Той установил, че музеят е в това състояние поради немарливостта на местните власти и затова на заседание на РВИД през 2015 г. предложил дружеството да поеме шефство над музея на Героя на Съветския съюз. В спасяването на културния обект се включил и министърът на културата Владимир Медински, който обещал всячески да стимулира регионалните власти по този въпрос.
През тази година РВИД с участието на регионалните власти ще започне реконструкция на редица музеи на Герои на Съветския съюз със средства от регионалния бюджет и частни инвеститори. По данни на РВИД част от тези музеи се намирали на територията на училища и не се нуждаели от капитален ремонт. Затова средствата ще бъдат насочени главно към музеите, подведомствени на областните министерства на културата или са филиали на краеведчески музеи. Състоянието на съответните музеи е оценено от група експерти от Централния исторически музей на Великата отечествена война на Поклонная гора и останалите музеи на това място. Всичко в Русия има около 10 музеи на Герои на Съветския съюз.
За съжаление по неумолимите закони на времето героите си отиват, паметта избледнява и затова мисия на очевидците на минали героични събития, на патриоти е да оставят на идните поколения спомени, но така, че и те да ги предават на своите деца и внуци... Навремето всеки ученик знаеше историята на Зоя и Шура ("Повест за Зоя и Шура" на Любов Космодемянска излиза на български в превод на Дора Габе), много момичета бяха кръщавани с нейното име, но днес електронното поколение, уви, като че ли е на светлинни години от подобни истории.
Поводът да я възкресим е добрата вест, че музеят ще бъде изцяло обновен и ще може да посреща все повече хора - дано повече млади. Защото Зоя е една от личностите, които заслужават да останат в пантеона на времето като пример за сила на духа, храброст и безмерна обич към родината. Когато увисва на бесилото Зоя е на 18 години...
"Щастие е да умреш за своя народ"- тези последни думи на Зоя Космодемянска, преди да бъде екзекутирана, са изписани върху стената зад скулптурата на Зоя (автор М.Манизер), която открива експозицията на музея в Петришчево. А разказът на гидовете започва от далеч - от мирното детство на Зоя.
Тя е родена на 13 септември 1923 г. в Тамбовска област, по- късно семейството се мести в Москва. От 1- и до 9- и клас Зоя и брат й Александър (Шура) учат в 201 московско училище. В екпспозицията на музея се пазят комсомолската книжка на Зоя, грамоти, тетрадки, снимки, ръкоделия. Зоя много обичала да бродира и в музея са съхранени нейни творби - салфетки, кърпи, престилка, блуза, рокля.
Зоя била добра ученичка, а брат й Шура бил много добър математик, но и рисувал добре - искал да стане художник. В музея има негов автопортрет. Братът и сестрата не били връстници, но учели в един клас. През лятото на 1941 г. завършили девет класа, а на 21 юни отишли на абитуриентския бал на випускниците - веселили се, танцували, пели... Това се оказало последната им мирна нощ.
В началото на войната Зоя и Шура работили в совхоза "Красная заря", помагали при събиране на реколтата, после работили в завод "Борец", където се правели снаряди. На 20 октомври 1941 г. е обявена обсадата на Москва. Хиляди доброволци тръгват към фронта. На 31 октомври Зоя също отива да защитава столицата. Заедно с други доброволци я изпращат в Кунцево (Подмосковието), където била разположена воинската част №9903. Там бързо обучават доброволците как да използват оръжие, да хвърлят бутилки със запалителна смес, да минират пътища и мостове, да се ориентират в непозната местност.
Тук ученичката Зоя се сприятелява с младите учителки Леля Колесова и Клавдия Милорадова, студентките Женя Полтавска, Вера Волошина и Саша Грибкова. От всички тях жива остава само Клавдия Милорадова, останалите са обесени от фашистите на 8 км от Волоколамск. Зоя искала да отиде с тях на задание, но я оставили в частта.
Когато Зоя отивала в Петришчево да изпълни партизанската си задача, тя не знаела за съдбата на приятелките си. В нощта на 21 ноември 1941 г. диверсионно- разузнавателната група от трима души пресича фронтовата линия в района на село Обухово по посока на Петришчево, където се разполагал щабът на фашистите. Същата нощ пламнали три къщи - групата изпълнила задачата си. Но оттегляйки се в гората, Зоя не могла да намери своите и останала сама. Вместо да търси спасение, на следващата нощ решила да подпали конюшнята в Петришчево, където фашистите имали коне и оръжие. Но предателят от същото село Клубков я издал на фашистите...
В първия очерк за подвига на Зоя Космодемянска (в."Правда" от 27 януари 1942 г.) журналистът Пьотр Лидов описва събитията от фаталната нощ. Очеркът се нарича "Таня" - с това име се представя на фашистите. "Още не е установено коя е тя и къде е родена..." пише Лидов и разказва, че село Петришчево било пълно с фашисти, във всяка къща имало по десет- двайсет войници... Една нощ някой прерязал телефонните кабели на враговете, а скоро била унищожена и конюшнята в края на селото, където немците държали 17 коня и оръжие. На следващата нощ партизанинът отново навестил селото, добрал се крадешком до конюшня с 200 коня на кавалерийската немска част. Бил с ушанка, кожена куртка, панталони, валенки и чанта през рамо. Човекът се доближил до конюшнята, пъхнал в пазвата си нагана, извадил бутилка с бензин, полял наоколо, но не успял да стреля. Когато се канел да драсне клечката, часовият, който незабелязано се промъкнал зад него, го сграбчил, а партизанинът не успял да стреля - войникът избил оръжието от ръката му и вдигнал тревога.
Едва когато вкарали партизанина в една от къщите, немците били слисани - оказало се, че това е момиче - високо, мургаво с живи черни очи и къса тъмна коса. В дома на Мария Седова фашистите взели оръжието на Зоя и я изпратили в друга къща, където бил щабът. Там девойката била подложена на зверски изтезания, но не издала никого, а един от войниците не издържал на гледката и излязъл от стаята. В този дом на Куликов Зоя прекарала последната си в живота нощ.
На следващия ден фашистите издигнали бесилка, повели Зоя към нея, а на врата й на немски и на руски окачили табела с надпис "Подпалвач". Немците насила накарали хората от селото да присъстват на екзекуцията, а фотограф документирал трагичния момент. Свидетелки на тези събития са сестрите Валентина и Нина Седови, в чиято къща фашистите докарали Зоя след залавянето й. Валентина била на 10 години, сестра й - по- малка.
На 29 ноември 1941 г. било много студено, спомня си Валентина Седова. Зоя била облечена само в някаква тъмна гимнастьорка. Докато фашистите очаквали да пристигне някакъв началник, Зоя се обърнала с реч към събралите се: "Немски войници, предайте се, докато не е късно. Все едно ние ще победим... Сега ще ме обесите, но аз не съм сама. Ние сме 200 милиона. Не можете всички да обесите... Не се страхувам да умра за своя народ..."
Повече от месец тялото на Зоя висяло на бесилката и чак когато наближили съветските войски, за да скрият престъплението си, хитлеристите го захвърлили в дола. На това място и досега има паметен знак. "През 1942 г. погребаха героинята с почести на Новодевическото гробище", разказва очевидката Валентина Седова.
На 3 октомври 1943 г. кореспондентът на в. "Вперед на врага", пише как преди няколко месеца 332- и пехотен полк - екзекуторът на Зоя Космодемянска, се оказал на участъка на фронта, където бил журналистът. Когато разбрали, че насреща им е полкът на палача на Зоя Рюдерер, бойците се заклели да не оставят нито един жив фашист. В боевете край село Вердино полкът бил разгромен. В боевете срещу 197- а пехотна хитлеристка дивизия участвал и братът на Зоя - гвардейски лейтенант танкистът Александър Космодемянски. Това пише кореспондентът на армейския вестник "Уничтожим врага! " Вершинин. Той разказва как публикацията във в."Правда" на пет снимки от изтезанията и екзекуцията на Зоя предизвикали вълна на гняв у съветските бойци и командири, които твърдо били решени да отмъстят за героичната девойка.
Днес в Петришчево идват много хора, особено оживено е на рождения ден на Зоя - 13 септември. И непременно всеки спира и се покланя пред първия гроб на храбрата партизанка на края на гората.
На 14 март т.г. приключва конкурсът за проекти за реконструкция, обявен от РВИД. През май ще започне реставриране на къщата на Кулик, където Зоя е прекарала последните мигове от живота си, наново ще бъде изградено основното здание на музея. Очаква се музеят, оборудван с мултимедийни технологии, с нови зали и кафене да отвори врати в края на годината. Това ще позволи два пъти да се увеличи броят на посетителите (през миналата година те са били над 32 хиляди души), поясни директорката Олга Полякова, цитирана от ТАСС.
За състоянието на занемарения музей сигнализирала група известни писатели и журналисти, които се обърнали към вицепремиера Дмитрий Рогозин. Той установил, че музеят е в това състояние поради немарливостта на местните власти и затова на заседание на РВИД през 2015 г. предложил дружеството да поеме шефство над музея на Героя на Съветския съюз. В спасяването на културния обект се включил и министърът на културата Владимир Медински, който обещал всячески да стимулира регионалните власти по този въпрос.
През тази година РВИД с участието на регионалните власти ще започне реконструкция на редица музеи на Герои на Съветския съюз със средства от регионалния бюджет и частни инвеститори. По данни на РВИД част от тези музеи се намирали на територията на училища и не се нуждаели от капитален ремонт. Затова средствата ще бъдат насочени главно към музеите, подведомствени на областните министерства на културата или са филиали на краеведчески музеи. Състоянието на съответните музеи е оценено от група експерти от Централния исторически музей на Великата отечествена война на Поклонная гора и останалите музеи на това място. Всичко в Русия има около 10 музеи на Герои на Съветския съюз.
За съжаление по неумолимите закони на времето героите си отиват, паметта избледнява и затова мисия на очевидците на минали героични събития, на патриоти е да оставят на идните поколения спомени, но така, че и те да ги предават на своите деца и внуци... Навремето всеки ученик знаеше историята на Зоя и Шура ("Повест за Зоя и Шура" на Любов Космодемянска излиза на български в превод на Дора Габе), много момичета бяха кръщавани с нейното име, но днес електронното поколение, уви, като че ли е на светлинни години от подобни истории.
Поводът да я възкресим е добрата вест, че музеят ще бъде изцяло обновен и ще може да посреща все повече хора - дано повече млади. Защото Зоя е една от личностите, които заслужават да останат в пантеона на времето като пример за сила на духа, храброст и безмерна обич към родината. Когато увисва на бесилото Зоя е на 18 години...
"Щастие е да умреш за своя народ"- тези последни думи на Зоя Космодемянска, преди да бъде екзекутирана, са изписани върху стената зад скулптурата на Зоя (автор М.Манизер), която открива експозицията на музея в Петришчево. А разказът на гидовете започва от далеч - от мирното детство на Зоя.
Тя е родена на 13 септември 1923 г. в Тамбовска област, по- късно семейството се мести в Москва. От 1- и до 9- и клас Зоя и брат й Александър (Шура) учат в 201 московско училище. В екпспозицията на музея се пазят комсомолската книжка на Зоя, грамоти, тетрадки, снимки, ръкоделия. Зоя много обичала да бродира и в музея са съхранени нейни творби - салфетки, кърпи, престилка, блуза, рокля.
Зоя била добра ученичка, а брат й Шура бил много добър математик, но и рисувал добре - искал да стане художник. В музея има негов автопортрет. Братът и сестрата не били връстници, но учели в един клас. През лятото на 1941 г. завършили девет класа, а на 21 юни отишли на абитуриентския бал на випускниците - веселили се, танцували, пели... Това се оказало последната им мирна нощ.
В началото на войната Зоя и Шура работили в совхоза "Красная заря", помагали при събиране на реколтата, после работили в завод "Борец", където се правели снаряди. На 20 октомври 1941 г. е обявена обсадата на Москва. Хиляди доброволци тръгват към фронта. На 31 октомври Зоя също отива да защитава столицата. Заедно с други доброволци я изпращат в Кунцево (Подмосковието), където била разположена воинската част №9903. Там бързо обучават доброволците как да използват оръжие, да хвърлят бутилки със запалителна смес, да минират пътища и мостове, да се ориентират в непозната местност.
Тук ученичката Зоя се сприятелява с младите учителки Леля Колесова и Клавдия Милорадова, студентките Женя Полтавска, Вера Волошина и Саша Грибкова. От всички тях жива остава само Клавдия Милорадова, останалите са обесени от фашистите на 8 км от Волоколамск. Зоя искала да отиде с тях на задание, но я оставили в частта.
Когато Зоя отивала в Петришчево да изпълни партизанската си задача, тя не знаела за съдбата на приятелките си. В нощта на 21 ноември 1941 г. диверсионно- разузнавателната група от трима души пресича фронтовата линия в района на село Обухово по посока на Петришчево, където се разполагал щабът на фашистите. Същата нощ пламнали три къщи - групата изпълнила задачата си. Но оттегляйки се в гората, Зоя не могла да намери своите и останала сама. Вместо да търси спасение, на следващата нощ решила да подпали конюшнята в Петришчево, където фашистите имали коне и оръжие. Но предателят от същото село Клубков я издал на фашистите...
В първия очерк за подвига на Зоя Космодемянска (в."Правда" от 27 януари 1942 г.) журналистът Пьотр Лидов описва събитията от фаталната нощ. Очеркът се нарича "Таня" - с това име се представя на фашистите. "Още не е установено коя е тя и къде е родена..." пише Лидов и разказва, че село Петришчево било пълно с фашисти, във всяка къща имало по десет- двайсет войници... Една нощ някой прерязал телефонните кабели на враговете, а скоро била унищожена и конюшнята в края на селото, където немците държали 17 коня и оръжие. На следващата нощ партизанинът отново навестил селото, добрал се крадешком до конюшня с 200 коня на кавалерийската немска част. Бил с ушанка, кожена куртка, панталони, валенки и чанта през рамо. Човекът се доближил до конюшнята, пъхнал в пазвата си нагана, извадил бутилка с бензин, полял наоколо, но не успял да стреля. Когато се канел да драсне клечката, часовият, който незабелязано се промъкнал зад него, го сграбчил, а партизанинът не успял да стреля - войникът избил оръжието от ръката му и вдигнал тревога.
Едва когато вкарали партизанина в една от къщите, немците били слисани - оказало се, че това е момиче - високо, мургаво с живи черни очи и къса тъмна коса. В дома на Мария Седова фашистите взели оръжието на Зоя и я изпратили в друга къща, където бил щабът. Там девойката била подложена на зверски изтезания, но не издала никого, а един от войниците не издържал на гледката и излязъл от стаята. В този дом на Куликов Зоя прекарала последната си в живота нощ.
На следващия ден фашистите издигнали бесилка, повели Зоя към нея, а на врата й на немски и на руски окачили табела с надпис "Подпалвач". Немците насила накарали хората от селото да присъстват на екзекуцията, а фотограф документирал трагичния момент. Свидетелки на тези събития са сестрите Валентина и Нина Седови, в чиято къща фашистите докарали Зоя след залавянето й. Валентина била на 10 години, сестра й - по- малка.
На 29 ноември 1941 г. било много студено, спомня си Валентина Седова. Зоя била облечена само в някаква тъмна гимнастьорка. Докато фашистите очаквали да пристигне някакъв началник, Зоя се обърнала с реч към събралите се: "Немски войници, предайте се, докато не е късно. Все едно ние ще победим... Сега ще ме обесите, но аз не съм сама. Ние сме 200 милиона. Не можете всички да обесите... Не се страхувам да умра за своя народ..."
Повече от месец тялото на Зоя висяло на бесилката и чак когато наближили съветските войски, за да скрият престъплението си, хитлеристите го захвърлили в дола. На това място и досега има паметен знак. "През 1942 г. погребаха героинята с почести на Новодевическото гробище", разказва очевидката Валентина Седова.
На 3 октомври 1943 г. кореспондентът на в. "Вперед на врага", пише как преди няколко месеца 332- и пехотен полк - екзекуторът на Зоя Космодемянска, се оказал на участъка на фронта, където бил журналистът. Когато разбрали, че насреща им е полкът на палача на Зоя Рюдерер, бойците се заклели да не оставят нито един жив фашист. В боевете край село Вердино полкът бил разгромен. В боевете срещу 197- а пехотна хитлеристка дивизия участвал и братът на Зоя - гвардейски лейтенант танкистът Александър Космодемянски. Това пише кореспондентът на армейския вестник "Уничтожим врага! " Вершинин. Той разказва как публикацията във в."Правда" на пет снимки от изтезанията и екзекуцията на Зоя предизвикали вълна на гняв у съветските бойци и командири, които твърдо били решени да отмъстят за героичната девойка.
Днес в Петришчево идват много хора, особено оживено е на рождения ден на Зоя - 13 септември. И непременно всеки спира и се покланя пред първия гроб на храбрата партизанка на края на гората.
За поръчка
Налични екземпляри от книгата
Други предложения
Други екземпляри от книгата
Книги от същия автор
Подобни книги
Няма намерени подобни книги.