Първобългари

Веселин Бешевлиев

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Здрава, без забележки по текста. Без обложка.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Отечествен фронт
Град на издаване:: София
Година:: 1984 г.
Език:: Български
Страници:: 228
Корици:: Твърди
Категория:: История и археология
Ширина (мм):: 130
Височина (мм):: 200
Дебелина (мм):: 20

Проф. д-р Веселин Бешевлиев (1900-1992), член-кореспондент на Българската академия на науките (1941), е един от най-забележителните представители на българската хуманитаристика през XX в., учен с изключително признание както в България, така и в чужбина. Образованието си в областта на класическата филология получава в България и Германия (тук в университета на Вюрцбург през 1925 г. получава своя докторат). Кариерата си на университетски преподавател започва и завършва в Софийския университет "Св. Климент Охридски\", където през 1932 г. е избран за професор. След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. е прогонен от Университета и дълги години е оставен без работа. Едва през 1948 г.е привлечен в Българската академия на науките(първоначално в Археологическия институт, а през 1966 г.в основания тогава Институт по балканистика). Най-голямото негово постижение с изключително значение за филологическата и историческата наука е издирването, систематизирането и публикуването на първобългарските надписи на гръцки език (първото им издание е от 1934- 1936 г., а последното от 1992 г.). Важен принос в епиграфиката е и издаденият през 1964 г. в Берлин корпус "Късногръцки и къснолатински надписи от България ". Значително място в богатото му научно творчество заема проучването на историята и културата на първобългарите. В тази проблематика безспорно той е най-авторитетният и общопризнат изследвач. Настоящата книга е обобщение на дългогодишните изследвания върху първобългарския период. В нея се проследява политическата история на първобългарите от IV в. до края на управлението на кан Персиан (852 г.). Разглеждат се техните непосредствени и непряко предадени езикови остатъци, както и надписите с рунически знаци. Носители на степни традиции, първобългарите притежавали своеобразни обществена структура и държавно устройство, които отличавали България от останалите европейски държави през Ранното средновековие. Религията и обичаите им, притежаващи свои особени черти, отразявали техния езически светоглед. Със строителството на монументални градежи и издълбаването на надписи българските владетели изтъквали могъществото на своята държава.

Ключови думи: Първобългари, Веселин, Бешевлиев