Пир / Парменид

Платон

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Нови, неизползвани екземпляри.
Наличност:: 1 бр.

За изданието

Издателство:: Изток-Запад
Град на издаване:: София
Година:: 2015-2018 г.
Език:: Български
Страници:: 260
Корици:: Меки
Преводач:: Георги Гочев, Цочо Бояджиев
Поредици и библиотеки:: Извори
Категория:: Философия, естетика и етика
Ширина (мм):: 110
Височина (мм):: 190

С фундаменталният диалог "Пир" от Платон, издателство "Изток-Запад" поставя начало на новата поредица - Библиотека "Извори", в която ще бъдат представяни неголеми по обем емблематични текстове от културната и духовна съкровищница на човечеството. Платон създава диалога "Пир" (на стгр. Symposion) някъде между 385 и 378 г.пр.Хр. Това го поставя в групата на т.нар. средни диалози, създадени между 387 г.пр.Хр., когато Платон се завръща в Атина от първото си пътуване до Сицилия и основава Академията, и 367 г.пр.Хр., когато предприема второто си пътуване до Сицилия. Счита се, че в този период са създадени и диалозите "Протагор", "Федон", "Кратил", "Държавата" и "Федър", който също като "Пир" е посветен на темата за любовта. Творчеството на Платон е една от основите, върху които се изграждат западната философия и наука. Ученик на Сократ, Платон е един от най-бележитите философи в историята на човечеството. Той е основател на първата институция за висше образование в Западния свят - Атинската академия, където образование получава друга ключова фигура за световното философско и културно наследство - Аристотел. Платон е автор на повече от трийсет философски диалози. Философските възгледи на атинянина са последователно проведени в неговите Сократови диалози ‒ в тях участниците търсят корените на морални или философски проблеми от най-разнообразно естество. Учителят на Платон, Сократ, е главният герой в диалозите, в които подлага на неподражаем щателен анализ вечните въпроси на човека и до днес: за същността на познанието, за безсмъртието на душата, за ролята на философията и поезията в обществото. "Пир" (старогръци Symposion) е датиран някъде между 385-378 г. пр. Хр. Посветен е на темата за любовта, като е написан под формат на непряк диалог - с преразказ на разговори. Събрали се на празненство, видни атиняни обсъждат темата за любовта. Един от участниците в този пир е самият Сократ. От разговорите им произтичат редица въпроси за същността на любовта, за нейната природа, за нейната сила, за влиянието ѝ като мотив за социални действия. Така в този философски текст се поставят въпросите за произхода, целите и природата на любовта, а според мнозина изследователи в "Пир" откриваме зараждането на концепцията за платоничната любов. Тук се появява и известната до днес версия за изгубената половинка на човека. "Пир" се причислява към групата на т.нар. Средни диалози, създадени между 387 г. пр. Хр., когато Платон се завръща в Атина от първото си пътуване до Сицилия и основава Академията, и 367 г. пр. Хр., когато предприема второто си пътуване до Сицилия. Счита се, че в този период са създадени и диалозите "Протагор", "Федон", "Кратил", "Държавата" и "Федър", който също като "Пир" е посветен на темата за любовта.: diamonds: : diamonds: : diamonds: Диалогът "Парменид" е несъмнено най-значимото философско произведение на Платон. Дълбочината и сериозността на съдържанието, изтънчеността на диалектическите разсъждения, дисциплинираността на аргументацията, съчетана с решителността на духовния порив към последните основания на съществуващото - всичко това превръща Платоновия диалог в едно от най-забележителните творения на европейската философия изобщо. И ако твърдението, че цялата европейска философия не е нищо друго освен коментар под линия към "Парменид" (Е. Вилер), не е нищо повече от остроумна метафора, то ние трябва да приемем напълно сериозно думите на Лосев, че онзи, който не е разбрал Платоновия "Парменид", не може да смята, че е изучил гръцката философия. Впрочем диалогът поставя множество проблеми пред изследователите. Ако днес вече никой не се съмнява в автентичността му, то по въпроса за датировката на това съчинение мненията са различни. Обикновено то се отнася към средата на 70-те години на IV в.пр.Хр., т.е. към "зрелия" период на Платоновото философстване.: diamonds: : diamonds: : diamonds: Платон (428/427 или 424/423 - 348/347 пр. Хр.) е древногръцки философ, математик, ученик на Сократ, автор на философски диалози и основател на Атинската академия, която е първата институция за висше образование в Западния свят. Наред със своя учител Сократ и с ученика си Аристотел, Платон поставя основите на Западната философия и наука. Счита се, че за разлика от други негови съвременници, цялото творчество на Платон остава непокътнато в продължение на повече от 2400 години.Освен че е основополагаща фигура на западната наука, философия и математика, Платон често се цитира и като един от основателите на западната религията и духовност. Фридрих Ницше нарича християнството "платонизъм за хората". Платон е новатор в областта на писмения диалог и диалектичните форми в областта на философията, които се счита, че са създадени от него. Основател е най-вероятно и на западната политическа философия, с неговите диалози "Република" и "Закони", осигуряващи едни от най-ранните съществуващи тълкувания на политически въпроси от философска гледна точка. Изтънчеността на Платон като писател е очевидна в неговите Сократови диалози; приписват му се трийсет и шест диалога и тринайсет писма. Литературните произведения на Платон са публикувани в няколко форми, вследствие на което съществуват различни споразумения относно названията на неговите текстове. Диалозите написани от Платон служат за преподаване на различни дисциплини включително философия, логика, етика, реторика и математика. Платон е един от най-видните представители на древногръцката философска мисъл; автор на повече от 30 философски диалога и писма, сред които и прочутият и фундаментален труд Държавата, смятан за първата утопична творба в историята. В нея Платон разглежда естеството на реда и справедливостта, поставяйки акцент върху характера на града-държава като идеал, и върху справедливия човек. Държавата се утвърдила като едно от най-влиятелните произведения във философията и политическата теория на човешката мисъл.

Ключови думи: пир, парменид, Платон