Есенна молитва

Георги Драмбозов

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: С автограф и пожелание от автора.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Мултипринт
Град на издаване:: София
Година:: 2020 г.
Език:: Български
Страници:: 75
Корици:: Меки
Художник:: Иван Бонев, Клод Моне
Категория:: Поезия
Ширина (мм):: 145
Височина (мм):: 205
ISBN:: 9789543623181

ОТВЪД ЗАБРАВАТА Благовеста Касабова Георги Драмбозов е самороден поет и широко скроен човек. В себе си носи частици от спокойното пълноводие и синевата на великата за нас река Дунав, край чиито брегове е роден, от аристократичния климат на знаковия за нас - и в миналото, и днес Свищов, от тъжната ирония на Алеко Константинов, от гласовете на студентите от Академията, зареждала години наред обществото ни с финансови специалисти. В целокупното творчество на поета усещаме и дъха на дълбините, и подмолите на прославената река, чиято невидима сила може да възвиси, но и да погуби човека. За повече от половин век литературно творчество поетът е сътворил над 24 книги с поезия, десетки сценарии за художествено-документални филми и театрални постановки, превеждан е и превежда от няколко езика, автор е на много литературно-критически очерци, отзиви и есета. За пръв път в литературните пространства Георги Драмбозов се появява самостоятелно като поет в далечната 1988 година с книгата си "Дом за гълъби". Тя не само предизвика интерес сред ценителите на поезията, но и подсказа, че на "бойното поле" на поезията е застанал талантлив автор-лирик, който използва собствено "оръжие", в което се крие нещо ново и оригинално, и провокира развитието на съвременната българска поезия. И това ново откриваме в повечето от книгите, които е издал - до най-новата с избрана лирика "От Нове до Сердика". Писала съм за няколко стихосбирки на Георги Драмбозов, тъй като ме е привличало умението на поета да успоредява и обединява реално и фантазно, лирично и иронично, тъжно и ведро, и така да изгражда плътни поетично-философски пластове, и да превръща - както е казал един философ: "споделеното от факта на ума - във факт на сърцето". Казаното се отнася и за новата му стихосбирка с избрани творби "От Нове до Сердика" - двата антични града, където е преминала младостта и цялостното му творческо развитие. Тази книга е заредена с интонационно многообразие, богато нюансирана е - от меката пастелност - до тъжната усмивка. Очертават се и опорните точки на търсенията и откритията на поета, тревожното вглеждане в нещата от живота - обикновени и необикновени, космичните тайни, мистиката в представите за "отвъдния" живот. Долавят се и емоционално-нравствени послания, отправени към днешния човек предупреждения - чрез въздействащи образи и метафори, за настъпващото бездуховие, безчовечност и безродие. В тях потокът на чувствата, вълненията и преживяванията е помитащ, мисъл и емоция са едно цяло, особено, когато става дума за Любовта - Божествения дар на човека: "Където и да литна, се завръщам,/ а ти ме чакаш - месечина в мрака./ Така ще бъди в земната ни къща,/ а в другата ни къща аз ще чакам!.../ Какво от туй, че с нещо се разделяш,/ че есента в очите ти наднича?.../ Ще те дочакам в звездната постеля, /ще ти прошепна пак, че те обичам! " В поетичната съкровищница на Георги Драмбозов все повече и повече се наслагват нови хоризонти, подсказващи, че мисията на човека и на твореца е изначално определена, както и времето, в което му е отредено да живее, миналото, космичните и митологични тайни предизвикателства. Те могат да се открият в съдържанието и на други негови поетични книги, примерно: "Реката на забравата", "Вратата на смирението", "Бъди", "Безлюбие", "Есенна молитва" и др. Духовните прозрения на поета са съсредоточени предимно върху неписаните закони за човеколюбие, върху онова, което унижава и оскърбява човека и най-вече върху мисията на поета. Георги Драмбозов е влюбен безрезервно в поезията, споделял е чувствата си не в едно и две стихотворения, но едно от тях е емблематично - "Към Нейно Величество Поезията": "Аз знам, че имам много да ти давам,/ че е химера силуетът на Парнас,/ че фея си сред мрака на забравата, /че безнадеждно влюбен съм във тебе аз! "... Както знаем, поетите са обречени, дълбоко уязвими, но и с най-чувствителен барометър, отразяващ и невидимите на пръв поглед промени във всички времена и общества. Георги Драмбозов е един от тези чувствителни барометри, успял да долови мнострадалната съдба на Родината, силата и непреходността на любовта, силата на смирението и духовното пречистване. Едно от знаковите му, в този ред на мисли, е стихотворението "Щурчова песен", в което прегръща мелодията на заселилите се в дома му щурчета и чака - "след вас и Бог да влиза". Лириката на Георги е пастелно мека, изтъкана е от цветове и звуци, които само той вижда и чува, простряна е в две полярности - "небето и земята". Те са, ако използвам думите на един негов събрат по перо - "корените на жизненото начало" и "небесните селения на духовното". Потвърждават го не една и две негови поетични творби, една от които е "Опит за равносметка": "Признавам си, че щом заспи земята,/ напускам тайно ложето щастливо,/ с криле разплитам примката на вятъра/ и в звездните предградия се скривам/... За зли езици още неизвестен, там имам дом за гълъби и хора,/ почукайте в прозореца му звезден,/ щом чукате с крило, ще ни отворя". В една от стихосбирките си поетът споделя: "Поезията, която творим, е всъщност завръщане към истинското ни духовно битие". Георги Драмбозов се завръща към духовното си битие, но и се взира не само в настоящето - бедно и унизено, без да се уморява да твори, и така да помага за бъдещото духовно битие на Родината, и на нейните бъдещи жители. "...Благослови ни, есен! Не за смърт - за обич и зачатие, вземи зърната, подир жътва разпиляни. Една утроба земна ненаситно чака, какво ще ѝ дадем с несвикнали да галят длани? "

Ключови думи: есенна молитва, Драмбозов