Стихотворения

Франсоа Вийон

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Дребни забележки към обложката.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна култура
Град на издаване:: София
Година:: 1992 г.
Език:: Български
Страници:: 168
Корици:: Твърди
Преводач:: Васил Сотиров
Художник:: Алекси Начев
Категория:: Поезия
Ширина (мм):: 140
Височина (мм):: 265
Дебелина (мм):: 14

Почти шест века ни делят от Франсоа Вийон, гениалния бард на средновековието, чийто живот продължава да бъде загадка, а поезията му завладява със своята непреходна стойност. Народногротескните елементи и своеобразното сливане на патетиката с буфонадата придават на езика и стиха му необикновена жизненост и блясък. * * * Франсоа Вийон (истинска фамилия - дьо Монкорбие́ или де Лож) е роден между 1 април 1431 и 19 април 1432 в Париж, а годината и мястото на смъртта му са неизвестни. Той произхожда от бедно семейство, но с подкрепата и грижите на Гийом дьо Вийон, от когото получава и фамилното си име, завършва Сорбоната и добива званието "магистър на изкуствата". Увлича се в бурния и разгулен живот на неспокойното парижко студентство. Вечерта на 5 юни 1455 година е нападнат с нож от свещеника Филип Сермоаз. В завързалата се борба - очевидно заради жена - Вийон смъртно ранява своя противник и, скривайки се от съда, е принуден да напусне Париж. Това убийство, акт на самозащита, напълно позволено от обичаите, не изиграва никаква роля за по-нататъшната му съдба. Самият Сермоаз в предсмъртния си миг прощава на своя убиец, признавайки се за нападател. Кралският съд, до който Вийон подава две жалби, го обявява за невинен. Обаче през седемте месеца скитания далече от Париж, времето докато Вийон чака съдебното оправдаване и остава без пари, и се свързва с професионални престъпници. Към октомври, както се подозира, е причастен към два грабежа. Вийон се връща в Париж в началото на 1456 година. В нощта на Рождество същата година той заедно с трима съучастници извършва ограбване на Наварския колеж, похищавайки сума от петстотин златни екю, която крадците веднага поделят. След това Вийон благоразумно предпочита навреме да напусне Париж. В нощта на грабежа пише първото си значимо произведение - сатирично послание към приятелите "Les legs" ("legs" - "статии", "пунктове"), впоследствие наречено "Le petit testament" (Малкото завещание). Кражбата е открита след няколко месеца, при това известни стават и имената на участниците. Естествено, да се върне в Париж, за Вийон вече е невъзможно. През следващите пет години той скита, като обхожда цялата страна от Ла-Манш до Средиземно море. Не за дълго време Вийон се намира при двора на Шарл Орлеански в Блоа. За конкурса за балади на тема "Край извора от жажда ще загина", поръчана от херцог Шарл Орлеански на поетите от обкръжението му и многократно разработвана от самия херцог, Вийон написва знаменити стихове, известни под названието "Балада за конкурса в Блоа". Според условията на конкурса, поетите следва да напишат развлекателно (пародийно) стихотворение, но стихотворението на Вийон се оказва не смешно и лековато, а пълно с философски трагизъм. През лятото на 1460 г. Вийон попада в орлеанския затвор и чака екзекуцията си, която избягва само по една случайност. Орлеан е посетен от семейството на херцога, и в чест пристигането на тригодишната принцеса Мария (дъщеря на Шарл Орлеански) в своето наследствено владение затворниците, съгласно обичая, се освобождават от затвора. През октомври 1461 г. Вийон е в затвора в град Мен сюр Луар, но новият крал Луи XI, минавайки за коронацията си, преминава през Мен. За ознаменуването на това събитие, поетът и другите арестанти получават опрощаване. В края на същата година Вийон се връща в Париж и с предчувствие на близката си смърт създава своите най-добри произведения: "Epitaphe" (Епитафия), влязла в лирическия цикъл "Codicille", и "Testament" (Завещание), впоследствие наречено "Le grand testament" (Голямото завещание). Освен тези произведения, на Вийон принадлежат ред отделни балади, включително и не достигналата до нас студентска поема "Le Romant de Pêt-au-Deable" (съществуването на която някои изобщо оспорват), седем балади на жаргона на крадците (dubia), не напълно разшифровани (тях не ги разбират още в началото на XVI век). През ноември 1462 г. Вийон е арестуван по подозрение в кражба, което е по-скоро неоснователно. След няколко дни го пускат на свобода. В същия месец в улично сбиване, започнато от приятели на Вийон, е тежко ранен папският нотариус. Макар че самият Вийон само присъства на сбиването, без да взема в него участие, той отново е хвърлен в затвора, осъден на обесване (тогава той написва знаменитата си "Балада за обесените" и "Катрен"). Смъртната присъда е отменена и заменена с изгнание от Париж и областта. Оттогава следите му се губят, а заедно с това започват легендите... Вийон остава почти непознат за своето време и е преоткрит през 16 век, когато произведенията му са публикувани от Клеман Маро. * * * Това специално издание, осъществено с помощта на френското посолство и френското Министерство на външните работи, е илюстрирано от Алекси Начев, а предговорът към книгата е на Симеон Хаджикосев. * * * БАЛАДА ЗА ПРОШКА Монаси, плувнали във лой, и монахини на диета, кибици, фукльовци безброй, слугини, знаещи секрета за свалянето на корсета, и куртизанки с галещ глас, и самовлюбени контета - за прошка моля всички аз. Жени (и то какви - от сой!) със напращели деколтета, мъже, налитащи на бой, и акробати по гащета, освирквани и от хлапета, че ни разсмиват час по час със глупости на търкалета - за прошка моля всички аз. Но ненамерил миг покой сред развилнелите се псета, от глад претръпнал в студ и в зной, какво му пука на поета! Бих пръднал (мамка им проклета!) на техния фасон със бяс, но като дупката девета за прошка моля всички аз. Да бъдат бити тия псета с какво ли не и час по час, докато станат на парчета - за прошка моля всички аз.