Индже

Ема Йончева

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Добро
Забележка:: Отчислена от библиотека, забележки по корицата, следи от времето.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна младеж
Град на издаване:: София
Година:: 1973 г.
Език:: Български
Страници:: 188
Корици:: Твърди
Художник:: Любен Зидаров
Поредици и библиотеки:: България в образи. Книги за видни българи, № 24
Категория:: Исторически романи

"Младите души на хайдутите не умират. В тях са стреляли посребрени пищови. Сеч са ги секли накървени саби. С пушки окадени са ги мерели. На въглени от юнашки сърца бейски кафета са варени. Тия млади души на колове са побивани. Живи в дълбоки ями са закопавани. В тъмни зандани са хвърляни. Земята, дето кърми хляба ни, кокалите им е яла. Младите души на хайдутите не умират. Те са искри, блеснали под острилото на османския ятаган. Кога мъката на народа ни на кантар се мерела, на едната паланза тежала погиналата слава на българската държава, на другата - султанът с целия му аскер и имперски владения. С каква тежка претежка ока могла да се откупи свободата? Монахът Паисий дарил "История славяноболгарская". Било 1762 година. Котленецът поп Стойко написал "Житие и страдание грешного Софрония". Било в края на осемнадесетия век. А един конник харизал своята рядка воеводска слава. Стоян Войвода - Инджето! Било 1821 година. Младите души на хайдутите на умират. Ако бъдещето рече да сложи цвете там, гдето е паднал Инджето - няма да намери и побит камък. Облаците само хвърлят керван сенки над река Прут и Скулени, гдето той влиза в последния си бой. Скъпи читателю, да спомним Инджевата младост! В раклата на миналото за нея ще намерим извехтели свитъци и хазна песни от тежко поетично сребро." (Авторката)

Ключови думи: Ема Йончева, Индже, хайдути, историческа повест, българска литература