Отгласи

Павел Славянски

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна култура
Град на издаване:: София
Година:: 2003 г.
Език:: Български
Страници:: 102
Корици:: Меки
Художник:: Александър Алексиев
Категория:: Поезия
Ширина (мм):: 190
Височина (мм):: 200
ISBN:: 9540401658

Роден в Пловдив през 1938 г., Павел Славянски извървя дълъг и плодотворен творчески път. Години наред като отговорник на културния дом на строителите организираше и участваше в литературни и културни събития, които станаха нарицателни в духовния живот на страната. Негови поеми и оратории са изпълнявани по наши и световни сцени, а песните по негови стихове звучат във всеки български дом. С талантливите си книги - "Спасено слънце", "Отгласи", "Поднебия", "Пръски от лава" и др. Павел Славянски ни завеща своята дълбока обич към родината, към човека и Високото българско Слово, на което посвети земните си дни. МЕЛНИЦАТА НА АЛФОНС ДОДЕ Огромен кръст с опънати платна върти задъхания валс на мелничните камъни ветропоказателят е рог на бик, с прорязани гърди е вятърът, във воя стене рана. Трепери кречеталото. На капчици по улея тече набъбнало до жълто в класовете време в хамбара пада пяна. И расте под тътнещия грохот сладостта на хляба. Не спиш ли, мелничарю? На буден сън тревите по голите скали пълзи със сладки корени и с нрав на дървояд самата меланхолия във твоя дървен нар със ехото говори... Пред мелничния праг гъмжи от волски впрягове и смазан, всеки кълн под камъка се стапя, но в прашните клепачи на твоето перо покълналата мисъл е с мах на живо ято... Върти се куполът. От напора в платната трепери кречеталото. И вятърът е с маска. Маслината цъфти. Смокинен дъх се мята върху безплоден хълм. И в топлата ти ласка. Прованс, Франция МОНОЛОГ НА ЕДИН ВИСОКОПОСТАВЕН ЛОВЕЦ Най-сетне есен. Ще отдъхнат втвърдените от пот кресла. Сезон за лов. Ще чуем песен на кучи лай. И на гора. До бяло в лъснатите цеви ще се отключва скрита страст, барутно огънче се мери по всяка цел, издала глас. И се нареждат в примки гуши, предали своите крила, над бавната жарава пуши горчив съсирек на кръвта... Каква любов! Пламти мишена в изостреното ни око, на празничната ни трапеза мълчи димящото месо. Пазете се, спасени стъпки! Положите ли в сняг следа, ще пуснем верните си хрътки. Какво сродяване с цевта!

Ключови думи: отгласи, Павел, Славянски