Обречени на забрава

Надежда Любенова

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Нова, нечетена, меки кори.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Макрос 2000
Град на издаване:: Пловдив
Година:: 2006 г.
Език:: Български
Страници:: 247
Корици:: Меки
Категория:: Поезия
Тегло (гр.):: 245
Ширина (мм):: 144
Височина (мм):: 205
Дебелина (мм):: 12
ISBN:: 9789545613388

Надежда Любенова е автор на над десет стихосбирки, чието съдържание се изчерпва основно с техния пламенен антикомунизъм – "Хляб, вода и спомени", "Минало незабравимо", "Минало неотминало", "Лекарства за любов"... Надежда Любенова е сред хората, които афишират своя войнстващ православен дух – бори се за въвеждането на вероучение в училището, за налагането на християнските ценности в българското общество. Надежда Любенова е и сред тези, които са убедени, че в в българските училища днес се осъществява „геноцид”. Сред най-любопитните книги на Надежда Любенова са „Духовни устреми” – за църковните празници в стихове и „Чудесии” – стихове за деца с нейни рисунки. Последната й книга е озаглавена „Обречени на забрава”. Книгите на Надежда Любенова са от особен тип, те сякаш възкресяват „народните книги”, днес, когато част от българите живеят в ХХІ, други в ХХ, а мнозинството от нас в ХІХ век. Надежда Любенова издава книгите си като откъсва от мизерната си пенсийка и като разчита на безкористната помощ близки духом и вярващи като нея. Книгите й се продават в черквите и техните дворове, от самата авторка, както и чрез близки и познати, предават се от ръка на ръка между вярващите. Такива книги, като нейните, винаги ще има, макар че, ако православната ни църква се обърне най-после с лице към литературата, то тя би могла да организира и по-достоен, и по-масов, живот на този тип литература. Но православната ни църква има и друг голям проблем – тя не изпитва необходимост да води диалог с творците. И с тези, като Надежда Любенова, и с други, които биха желали да имат по-близък духовен контакт с Църквата, даже и като спорят с нея... Народната литература е жива, едно от нейните проявления е Надежда Любенова. Тази литература я няма по книжарниците, на нея се гледа с неоправдана насмешка и презрение, даже присмех, но тя си има своите читатели. Ако православната ни църква се погрижи за нея читателите й биха се увеличили. А такава литература е необходима, защото не може да се живее само с телевизионните сериали, вестниците и антихуманната ни съвременна литература, нали? Хората имат нужда от духовна храна и автори като Надежда Любенова им я дават.