За теб, мили роде

Христо Г. Данов

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Христо Г. Данов
Град на издаване:: Пловдив
Година:: 1978 г.
Език:: Български
Страници:: 358
Корици:: Твърди
Художник:: Веселин Христов
Категория:: Публицистика, документалистика
Формат:: 84/108/32
Дебелина (мм):: 20

Отличителна особеност на българската възрожденска епоха е големият й интерес към просветата и книжнината. Възраждането е нашият просветителен век, който създаде новобългарското учебно дело и книжнина. Почти всички възрожденци, един повече - друг по-малко, бяха и книжовници - служители на книгата. Между тях особено ярко изпъква Христо Груев Данов. Той без съмнение е най-големият служител на българската книга. Целия си трудов живот е посветил на нейното създаване и разпространяване. Роден през 1828 г. в семейство на търговец-абаджия, малкият Христо по все още неизяснения пример на мнозина свои съвременници, вместо да тръгне като баща си по търговия и печалби, отива да търси книги и учение, става книжар и просветител. И понеже в килийното училище на родната му Клисура, гдето той постъпва едва шестгодишен, тогава не се е чело и знаело друго освен часослов и псалтир, за по-високо учение Данов отива после в Панагюрище, в Пловдив и най-вече в Копривщица, понеже там по това време е почнал да учителствува Найден Геров. Само след тригодишно учене при Геров - да продължи повече Данов няма средства, баща му е починал - той става учител първо в Стрелча - замества отишлия на поклонение в Ерусалим дякон Поликарп, и после три години в Перущица (1850 - 1853), а след това по време на Кримската война в Пловдив (1853 - 1855). В Стрелча и особено в Перущица през деня Данов е учител на децата, а вечер и в празнични дни на възрастните. Освен с четмо и писмо, той запознава селяните с историята и географията на българския и други народи, учи ги как да обработват по-добре земята и да отглеждат добитъка си, отучва ги от разни предразсъдъци и нехигиенни навици - изобщо сочи им примера на един по-високо културен и просветен живот, такъв, какъвто го е видял у своя учител и го е научил от книгите. Думите, които през 1845 г. младият чохаджийски чирак Христо Данов бе чул като наставление от своя майстор, а именно, че работата не съсипва човека, а го издига, той доказа и потвърди блестящо чрез своя живот и дело. Чрез неуморна работа той се издига на такава висота в културна България, че когато през 1905 г. пловдивското учителско дружество реши да отбележи със скромно тържество неговата петдесетгодишна книгоиздателска дейност, то без предварително организиране и наредби се превърна спонтанно във всенародно чествуване, в което целокупният български народ засвидетелствува своята благодарност и възторг от делото на заслужилия труженик на книгата и просветата. Делото на Данов не бе забравено и след смъртта му (1911). То бе оценено по достойнство, като през 1960 г. единственото от всички бивши издателства бе възстановено под името на Данов в Пловдив със задача да възобнови и продължи делото на заслужилия пръв български книгоиздател. Издателството пък от своя страна сега отдава дължимата почит към своя патрон, като поднася на читателите настоящия сборник от негови спомени и избрани статии и писма. От тях читателят ще види как Данов е мислел и работил за просвещаването и издигането на своя народ.