Адъ

Данте Алигиери

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Добро
Забележка:: Откъснат титулен лист с издателство и година. Силни следи на времето, водени бележки. Чист текст, без липси, със запазени гравюрите на Густав Доре.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Град на издаване:: София
Година:: Без година
Език:: Български
Страници:: 268
Корици:: Твърди
Преводач:: Константинъ Величковъ
Художник:: Густавъ Доре
Категория:: Класика

"Да четеш Данте, е една длъжност; да го прочетеш втори път е една нужда; да проникнеш в него, е признак на величие." Николо Томазео * * * За превода: Константин Величков дълго време не може да намери издател, за своя превод на "Ад" но накрая успява да склони Павел Генадиев, издателя на списание "Художник". "По характер Величков бе един кротък и мил човек, с меки и деликатни обноски, с тихи, приятни и убедителни думи" - по-късно си спомня Генадиев. Ексминистърът ходи в дома на издателя на ул. "Московска" № 31, сяда винаги на вдлъбнатия ъглов диван и с часове пие кафето си, изпълнен с мечти за успеха на своя превод. Величков влага свои средства и се безпокои дали за "Ад" ще се запишат достатъчно абонати. Опасенията му се оправдават - директорите на гимназии отказват да закупят книгата. Подкрепят го само българските офицери. Вместо с превода си да облекчи тежкото си материално положение и да "влезе" в рая, К. Величков изпитва такъв ад от мъки и ядове, че получава нервно разстройство и безсъние... За нещастие в същата 1906 г. Величков е в журито на конкурса за нашенска пиеса, с която да се открие новопостроеният Народен театър. Кирил Христов кандидатства с "Боян магесникът", за която Величков дава отрицателно мнение. Спечелва Антон Страшимиров, и то с две пиеси - "Отвъд" и "Свекърва". Гневният К. Христов си отмъщава на Величков с отрицателна рецензия за превода на "Ад". Продажбата на книгата секва. Величков приема критиката като "мръсна гавра", като незаслужена обида. Година по-късно К. Величков разпродава имуществото си и със семейството си заминава за Гренобъл, Франция, където болен, угнетен и отхвърлен, умира набързо след пристигането си. Ненапразно Вазов при емигрирането на приятеля си Величков ще възкликне отвратен в пресата: "Какво свирепо племе сме! " Противниците му не мирясват и след смъртта му. Почти две години - до пролетта на 1909 г. - те не дават да се пренесат останките на ексминистъра от Гренобъл в София...