Писма

Константин Илиев, Лазар Николов

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Добро
Забележка:: Незначителна забележка по някои страници.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Акт мюзик
Град на издаване:: Пловдив
Година:: 2005 г.
Език:: Български
Страници:: 196
Корици:: Меки
Категория:: Изкуства и науки за изкуствата

Пътят към новата българска музика Това е книга, която се чете на един дъх и която същевременно може (и трябва) да се препрочита многократно, за да се осмисля отново и отново богатото й и многопластово съдържание. Кореспонденцията между големите български музиканти Константин Илиев и Лазар Николов е не само безценен документ за едно уникално житейско и творческо приятелство, устояло на времето. Тя представлява автентично свидетелство за преломни години в музикалната ни история, очертава пътя към новата българска музика от втората половина нд'ХХ; век и осветлява по различен начин процесите в този път. _■! Това е книга за изключителната последователност, с която се отстоява избраният път (К. Илиев, 1955 г. - "Няма да ти пожелая повече твърдост, защото повече не би могъл’никой да покаже.") в условията не само на тотален политически контрол върху обществото, но и на крайно неблагоприятна атмосфера в композиторската общност, на липсваща колегиална търпимост и толерантност (Л. Николов, 1949 г. - "Ясно е, че нашите колеги искат жертви и че за такива сме определени ние."). В такава ситуация е много лесно да се оставиш на инерцията, за да оцелееш. Да избереш обаче обричането на изолация и на несигурно съществувание (Л. Николов, 1953 г. - "Липсват ни всякакви импулси за творчество, но като че ли именно тази безнадеждност и увереността в правотата на това, което правим, ме кара да ставам все по-упорит. ") означава да избереш творческата независимост и посвещаването на истинското изкуство, което не може да стане заложник на политическата система (К. Илиев, 1956 г. - "... ако сме наивни да пишем музика, с която не се строят нито вили, нито апартаменти, то не е от глупост, а от по-особено разбиране за творческа честност."). Удивителна е чистотата в отношенията между двамата музиканти, непонятно е сякаш взаимното съпричастие и удовлетворение от творческите успехи на другия (К. Илиев, 1947 г. -..Аз не знам дали има други двама компонисти, които наистина да нямат нищо един срещу друг, но ние трябва да останем такива Нужна е голяма нравствена сила, за да приемеш постиженията -в колегата и приятеля като свои, като част от едно и съ_□

Ключови думи: Лазар Николов, Писма, Константин Илиев