Уморени пътища

Петър Доневски

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Посвещение на автора.
Наличност:: 1 бр.

За изданието

Издателство:: Медиа Груп
Град на издаване:: Враца
Година:: 2010 г.
Език:: Български
Страници:: 144
Корици:: Меки
Категория:: Книги с автограф

Вместо предговор, в книгата са отпечатани отзивите на поетите Стефан Поптонев, Драгомир Шопов и Петър Динчев и на бившата депутатка проф. д-р Връбка Орбецова. "...Изворите, от които черпи живителна влага авторът, не се намират през девет земи в десета - пише Стефан Поптонев. -Те са в неговия роден край. Значението на създаваното от него нараства още повече, като се има предвид, че голямата традиция на нашата литература е именно да се занимава и отразява живота на обикновените хора. Защото това е зърното и корена на България, това е солта на живота". Драгомир Шопов смята че "разказите на Доневски не са съчинени. Те са късове от преживяното, от преосмисленото. Те са едно достоверно свидетелство в художедствена форма за трудния път, който сме изминали, за развитието на кооперативното стопанство, за амбицията да се работи така, че българинът да живее по-добре, да се чувства стопанин и господар на земята си". Петър Динчев препотвърждава горното: "Петър Доневски среща читателя с живия живот в неотдавнашното време, разкрива устрема на селските стопани към повече и по-качествена продукция, показваща действителните хора, влюбени в своя труд." Проф. д-р Връбка Орбецова прави извода че "малко утвърдени даже писатели с такава нежност и вещина са предавали и одухотворявали селския пейсаж." Ние ще препотвърдим, че Петър Доневски с искрена любов и с носталгична нотка разказва за хората на земеделския труд. Че любовта към родния Белослатински край, към "криволите" на Огоста са предали приподигната трайна красота на разказаното. Разказаното, обаче, е по-близо до очерка, нещо, което е убягнало от погледа на цитираните по-горе поети и доказателство, че не всяко "достоверно свидетелство" е в близост до разказа. Не винаги Доневски е в състояние да се дистанцира от близостта до конкретните случки, да проследи развитието на образите, на характерите им от случващото се. "Нежността" не всякога е верния помощник - много по-често авторът се нуждае от мисловен скалпел, за да извлече от конкретната ситуация точния щрих за героя си, а оттам и ненатраплива поука за читателя. Още има какво да се "поще", както обичаше да се изразява Йордан Радичков, в художеството, в постройката на повествованието, в езиковата характеристика на героите... Трябва обаче да признаем, че във време на тотално отрицание на всичко "било" Петър Доневски има куража да се изправи и да извика - в живота ни е имало и достойнства, борба за въздигане на селскостопанския труд, на човека на селския труд - което си е малък творчески подвиг. Друг е въпроса кои ще са потвърдените от безпристрастното Време изводи за периода на кооперативното стопанство и неговите "герои". "Дъга"

Ключови думи: Уморени пътища, Петър Доневски