Сърцето е самотен ловец

Карсън Маккълърс

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Леки забележки към корицата.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Георги Бакалов
Град на издаване:: Варна
Година:: 1981 г.
Език:: Български
Страници:: 416
Корици:: Меки
Преводач:: от английски Марин Стефанов
Художник:: Мария Зафирова
Категория:: Чужда проза
Дебелина (мм):: 20

Това е едно от най-хубавите заглавия в световната литература! От дълго време "дебнех" филмът по книгата на Карсън Маккълърс (много странно, но и двамата безнадеждно и потискащо депресивни и мрачни писатели, които съм срещал в читателската си кариера, са жени- другата е още по-рано починалата Фланъри О'Конър!) от 1968-а (зората на златно време за американското кино) на Робърт Елис Милър ("Reuben, Reuben"), с номинации за "Оскар" за Алън Аркин (веднага ангажиран за Йосарян в "Параграф 22") и Сондра Лок (една от няколкото жени в живота на Клинт Ийстуд), оценен със 7.8 в IMdb и с култов статус сред киноманите по цял свят! Намерих го (побързайте и вие)... Джон Сингър (Алън Аркин) е спретнат, внимателен, учтив и възпитан младеж, сръчен гравьор на скъпоценности в малък град. Глухоням, той счита за свой дълг да се грижи за приятеля си с подобен недъг Спирос Антонаполус (Чък Маккан), дебел, непохватен и тантурест, лаком и импулсивен, който в добавка не е и от най-умните. Дори се премества, за да е по близо до него (роднините му безсърдечно го настаняват в дом, за да се отърват от неприятните задължения, а Джон се преборва за попечителство). Попада в дома на семейство Кели- бащата (Биф Макгуайър), сърдечен, работлив и безхитростен мъж, е нетрудодпособен след злополука, майката (Лоринда Барет), отрудена, съсипана и изплашена от живота жена без излюзии и очаквания, е домакиня, която брои центовете, синът е прекалено малък и безгрижен, а дъщерята Маргарет "Мик" (Сондра Лок) е разцъфваща южняшка красавица-тийнейджърка, руса и бледа, с огромни доверчиви очи, прасковена кожа, прозирни вени на слепоочията и с все още непрекършени (предстоящо е) мечти и надежди. Първоначално Мик се държи неприязнено, враждебно и сопнато с Джон (взел ѝ е стаята), но леко-полеко те се сближават, защото той тактично, дружелюбно, любезно и внимателно подкрепя нейната страст към музиката (въпреки че не чува, сцената в която тя разпалено му обяснява със знаци Моцарт, е великолепна), а тя има отчаяна нужда от приятел, душеприказчик и опора. Двама самотници с красиви, кървящи и чисти сърца, от които никой не се интересува, се намират, дори и без сянка на телесност и похот... Извървяват се няколко маргинала, сред които се откроява объркания скитник-кавгаджия с гордост, принципи и горест в сърцето Джейк Блаунт (Стейси Кийч, какви надежди даваше по онова време) ("Сингър, само ти си ме изслушвал в живота!!! "), новопристигналият завързва запознанство и приятелство с изключително умния, образован, но изолиран, обиден и развил обратен расизъм доктор-негър Копланд (Пърси Родригес), като случващото се с него, дръзката му и своенравна дъщеря Порша (Сисили Тайсън) и тихия му, податлив на влияние и не особено съобразителен зет Уили (Джони Попуел) е цял друг филм (задължителният при Маккълърс расов момент), а Маргарет организира парти и се влюбва плахо и неумело в съсед, хубав, но безличен и инертен юноша. За капак Джон се скарва при посещение със Спирос, тази хрисима и блага, но понякога дразнещо детска и инатлива душа... Когато на пясъка край селската рекичка Мик проронва на приятеля си: "Това е моят живот, само гледам снимки, а нищо не се случва", нещо ни стиска за сърцето (освен че тази фраза ни подтиква да се замислим за собственото си съществуване като сентенция на Монтен или Кант) и ни кара да осъзнаем и да прозрем, че следва трагедия. Писатели като Карсън Маккълърс са само на пръв поглед мизантропи и черногледи свъсени мрънкащи песимисти- те всъщност са морализатори (нещо подобно в наши дни е Уелбек) и човеколюбци с изострена чувствителност, които ни показват кристално ясно, че животът може да бъде и непосилно бреме и тежка тегоба, не само извор на възможности за щастие, светъл и лек. И по този начин ни вменяват задължителния скептицизъм и здрав разум, за да успеем да го направим такъв, какъвто е в мечтите и сънищата ни, но без илюзии и без да разчитаме на съдба и късмет.