Роза Люксембург

Р. Евзеров, И. Яжборовска

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Липсва първи бял лист.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Партиздат
Град на издаване:: София
Година:: 1979 г.
Език:: Български
Страници:: 418
Корици:: Твърди
Категория:: Мемоари, биографии, писма
Формат:: 165/120
Дебелина (мм):: 20

Биографичен очерк. Роза Люксембург е родена на 5 март 1871 г. в Полша (тогава контролирана от Руската империя), в град Замошч, източно от Люблин. Тя е петото дете в буржоазно еврейско семейство. Баща ѝ е търговец на дървен материал. След заболяване на петгодишна възраст, тя остава с постоянно накуцване. След като семейството се мести във Варшава, тя посещава гимназия от 1880 г. в която се проявява като блестяща ученичка. От 1886 г. нататък, тя принадлежи към полската лява пролетарска партия (основана през 1882 г., предхождаша руските партии с двадесет години). Тя се включва в политиката чрез организиране на обща стачка, което води до убийството на четири от нейните лидери и разпускане на партията, въпреки че останалите членове, включително Люксембург, продължават да се срещат тайно. Полага матура през 1987 г. През 1889 г., скривайки се от преследването на полицията за участието си в полското революционно нелегално движение "Пролетариат", тя емигрира в Швейцария, където продължава образованието си в Цюрихския университет (подобно на социалистите Анатолий Луначарски и Лео Йогихес). Изучава философия, история, политикономия, юриспруденция и математика и води революционна пропаганда сред студентите, участва в работата на кръга от полски политически емигранти, положил началото на революционната социалдемокрация в Полша, води борба против Полската социалистическа партия. В университета се запознава със социалиста Лео Йогихес, двамата се влюбват един в друг и остават така до края на живота си, но никога не стават истинска двойка. През 1893 г. Роза, заедно с Лео Йогихес, Юлиан Мархлевски (известен като Юли Карски), Варски и др. участва в основаването на Социалдемократическата партия на Кралство Полша и Литва (СДКПиЛ) и оглавява печатния ѝ орган - вестник "Справа роботнича" ("Каузата на работниците") за да се противопоставят на националистическата политика на Полската социалистическа партия, вярвайки, че само чрез социалистическата революция в Германия, Австрия и Русия една независима Полша би могла да съществува. По същото време, тя продължава ожесточената борба с Полската социалистическа партия, въпреки неодобрението на Плеханов и Енгелс. Тя поддържа, че борбата трябва да бъде против капитализма, а не само за една независима Полша. Нейната позиция на отричане на националното право на самоопределение при социализма провокира философското напрежение с Владимир Ленин. Въпреки че живее в Германия по-голямата част от съзнателния си живот, тя е главният теоретик на полските социалдемократи.