Димитър Михалчев

Димитър А. Денков

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Забележки по обложката.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: УИ "Св. Климент Охридски"
Град на издаване:: София
Година:: 1988 г.
Език:: Български
Страници:: 134
Корици:: Меки
Художник:: Богдан Мавродинов
Поредици и библиотеки:: Видни университетски учени
Категория:: Философия, естетика и етика
Ширина (мм):: 122
Височина (мм):: 170
Дебелина (мм):: 8

Очерк за Димитър Михалчев. Димитър Георгиев Михалчев е български философ и председател на Българската академия на науките между 1944 и 1947 година. Ръководител е на Съюза на тракийските дружества в България (1918 - 1923). Михалчев е посланик в Прага от 1923 до 1927 г., когато Тодор Александров заплашва, че може да го "обезвреди", тъй като не действа достатъчно активно в полза на подсъдимия член на ВМРО Йордан Цицонков, убил по това време в Прага земеделския лидер Райко Даскалов. В 1932 година Димитър Михалчев публикува в списанието си "Философски преглед" статията "Възможна л и е единна и цялостна Югославия? ", в която подлага на анализ предлаганата от сръбската държавна пропаганда идея за присъединяване на България към Югославия и създаване на Интегрална Югославия. Статията предизвиква скандал в българската общественост и среща силно негативни отзиви от Димитър Азманов, Сотир Янев, Стоян Романски, Димитър Съселов, Андрей Тошев, Любомир Милетич, Йордан Бадев. В отговор Михалчев публикува брошурата си "Отговор на моите критици по спора за цялостна Югославия", в която Михалчев доразвива тезата си и се опитва да обори аргументите на критиците си. Книгата е посрещната враждебно от много македонски дейци и Христо Татарчев пише статия във вестник "Македония" под заглавие "Една престъпна и опасна пропаганда". По-късно Михалчев е пълномощен министър в Москва 1934 - 1936 г. и политически представител и пълномощен министър в Москва 1944 - 1945 г. Часове след Деветосептемврийския преврат е в делегацията при маршал Фьодор Толбухин, постигнала споразумение за прекратяване на военните действия на Съветския съюз срещу България. Участва в делегацията, която на 28 октомври 1944 г. сключва т. нар. Московско примирие между правителството на България и страните победителки във Втората световна война. Той е един от авторите на проекта за българо-югославско споразумение, но с това си навлича омразата на съветското ръководство. Отстранен е от поста пълномощен министър в Москва, след като на 18 октомври съветското правителство изпраща искане за това, обвинявайки го, че е "настроен изцяло и напълно проамерикански и недружелюбно към СССР".