Повод за живот

Петко Огойски

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Посвещение на автора. Запазен екземпляр.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Рал-Колобър
Град на издаване:: София
Година:: Без година
Език:: Български
Страници:: 98
Корици:: Меки
Категория:: Книги с автограф

Родово-житейски очерк Петко Огойски е роден през 1929 г. в с. Огоя, Софийско. Основно образование получава в родното си село, а гимназия - в град София. Учи в СУ "Климент Охридски" и завършва семестриално историко-философския факултет.Внук и правнук на народни поборници, той два пъти (през 1950 г. и през 1962 г.) е осъждан за своето свободомислие и земеделски убеждения. Преминава през ужасите и страданията на 6 затвора и 2 лагера. Тези преживявания и срещите му с хората там, стават основа на трилогията "Записки по българските страдания", първият том на която излиза през 1994 г. и е преиздаден през 2005 г. Живее, работи и твори в с. Чепинци, Софийско. По време на тоталитаризма изкарва прехраната си като селскостопански труженик, сондьор, изкопчия, бояджия и успява да напише и издаде книгите: "Българска кръв" - стихове, 1972 г., "Шарени истории" - разкази и миниатюри, 1975 г., "Книга за село Огоя" - селищна монография, 1977 г., "Трицветие.Трохи от хляб" - стихове и афоризми, 1981 г., "Голема планина" - историкотуристически очерк, 1982 г., "Буна за българско" - исторически разкази и легенди, 1982 г., "Софийска планина" - историкотуристически очерк, 1983 г., "Чепинци в миналото и днес" - селищна монография, 1986 г., в съавторство с Николай Ликовски, "Хора и багри" - историко-публицистична, 1989 г., "Прости изповеди" - стихове, разкази и други, 1989 г. Член е на Съюза на българските писатели, на Българското историческо дружество и Дружеството на краеведите в България. Построява в дома си кула, по подобие на средновековните кули в Червен и Търново и създава и поддържа етнографски музей. Активно участва във възстановяването на БЗНС-Никола Петков, а през 1990 г. е избран за народен представител в Седмото Велико народно събрание. След 1989 г. продължава да твори - издава хумористичния сборник "Сто шила в торба" - 1991 г., историческата трилогия "Записки по българските страдания" - том 1 (1995 г.), том 2 (1995 г.), "Трохи от хляб" - афоризми, сентенции и констатации, 1996 г. (ІІ издание), "Езда на таралежи" - хумор в стихове, 1999 г., "Повод за живот" - родово-житейски очерк, 2000 г. (І и ІІ издание), "Записки по българските страдания" - 3 том, 2000 г., "Животът не е сън" - обзор на политическите репресии в България от 1940 до 1989 г., издание на АСЕТ, под егидата на Европейската общност на български и английски език, 2001 г., "Манастирът "Св. три светители" край Чепинци" - 2002 г., "Капки от кръвта ми" - стихосбирка, 2002 г., "Един живот за всичко и за всички" - биографична повест, 2005 г. и "Моят дом - крепост българска" - семеен енциклопедичен справочник, 2007 г. Член е на БЗНС. От 1992-1993 г. е главен редактор на в-к "Земеделско знаме", на който активно сътрудничи, като публикува материали по актуални политически въпроси, както и статии във връзка с историята и идеологията на земеделското движение, художествена проза и поезия.

Ключови думи: живота на Петко Огойски, биографията на Петко Огойски, книги за Петко Огойски, историята на Петко Огойски, книги за Петко Огойски