Кентавърът

Джон Ъпдайк

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Без външна хартиена обложка.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна култура
Град на издаване:: София
Година:: 1967 г.
Език:: Български
Страници:: 288
Корици:: Твърди
Преводач:: от английски Кръстан Дянков
Художник:: Александър Поплилов
Поредици и библиотеки:: Избрани романи № 2
Категория:: Чужда проза
Ширина (мм):: 135
Височина (мм):: 208
Дебелина (мм):: 20

Кентавърът е типичен роман на избистрения интелектуален реформизъм в американската литература.Той не притежава монолитната епичност на Фокнър, нито гражданското въстание на Стайнбек и все пак говори, че неговият автор е прочел твърде добре своите големи предшественици. Нещо повече - по острото си чувство за своето време, по своето дълбоко внимание на дълбоко честен човек към живота, Ъпдайк сякаш надминава големите майстори на американския критически реализъм. Той твърде млад е почерпил от битието на хората около себе си онези истини, които искрено и с огромно вълнение преминават в сериозни и възвишени идеи. И тъкмо тези идеи, тези негови открития в голямата наука за човека и човешкото общество, безпогрешно изложени в Кентавърът, правят романа му разбираем, близък на всеки читател и подчертано съвременен. Историята на Джордж Колдуел, великият неудачник и на места жалък мечтател, уви, отлично разбиращ несъстоятелността на своите мечти, е пряко заета от собствения семеен живот на писателя. Сюжетът на романа е откъснат от една действителност, жива, силна, изстрадана. Ъпдайк сам признава, че романът му е много личен. "В известен смисъл той е необичаен - казва той. - Сплитането на античните митове със съвременната действителност на Пенсилвания през 1947 г. е твърде сложен комплекс. Но всеки би го разбрал, ако поясня откъде взех идеята за романа. Източник станаха няколко реда, срещнати в един сборник древногръцки легенди. С тях започва и самата книга. Поисках да преразкажа тази легенда, да я прочета с очите на днешния човек. В моето въображение тя се сля със спомените от детството. Ето как Олинджър стана Олимп, а боговете Зевс, Хефест, Хера, жената на кентавъра Харикло и дъщеря му Окироя се превъплътиха в реални хора. Мъдрият Хирон в представите ми се съчета с учителя Колдуел, а неговият син - това бях аз. Когато човек си спомня миналото, спомените се преплитат с поверия, митове, суеверия." Изминалите години от първото издание на Кентавърът /1967/ са едновременно и малко, и много. Малко, защото този роман и сега се чете с интерес и най-вече с особено вкусване на една блестяща белетристика, каквато трудно се среща в по-късните книги на американската литературна продукция. Много, защото младият тогава Джон Ъпдайк изживя противоречиви и двустранно тълкувани творчески криволици. Саркастичен и точен, той обаче не се отказва да вярва в бъдещето. Джон Хоуйър Ъпдайк е американски писател, поет и критик. Роден е на 18 март 1932 година в Шилингтън, квартал на град Рединг в Пенсилвания, като единственото дете в семейството на гимназиален учител. В родния си град живее и учи до навършване на 13 години. По-късно следва в Харвардския колеж и го завършва със "summa cum laude" през 1954 г. Като първокурсник в Харвард дели обща стая в общежитието с Кристофър Лаш. След Харвард постъпва в школата за живопис и изящни изкуства "Ръскин" - в Оксфорд (Англия). Тогава е амбициран да стане карикатурист. От 1955 до 1957 г. работи в списание "Ню Йоркър", като сътрудничи с къси разкази, хумористични есета, стихове и поеми. Ранното му творчество отразява и влиянието на Джеръм Дейвид Селинджър ("A&P"); Джон Чийвър ("Сняг в Гринич Вилидж"); и модернистите Марсел Пруст, Хенри Грийн, Джеймс Джойс и Владимир Набоков. През това време Ъпдайк претърпява дълбока духовна криза. Страдайки от загубата на религиозната си вяра, той започва да чете Сьорен Киркегор и теолога Карл Барт. И двамата дълбоко повлияват на собствените му религиозни вярвания, които от своя страна фигурират на видно място в художествената му проза. Ъпдайк остава вярващ християнин до края на живота си. През 1959 г. излиза романът му "Панаир в приюта за бедни", отличен с наградата на фондацията "Ричард и Хинда Розентал", присъдена му от Националния институт за изкуство и литература на Съединените щати. Широка популярност му донасят романите "Заеко, бягай", "Кентавърът" и "Вещиците от Истуик". Публикувал е 22 романа и още дузина сборници с разкази, освен това и поезия, литературна критика и детски книги. В произведенията му се разглеждат сексът, вярата и смъртта, и тяхната взаимовръзка. Умира на 27 януари 2009 г. в болница в Данвърс от рак на белите дробове.