Единствен изход

Джон Кларксън

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Здрава, запазена, без забележки по текста. Позахабена корица.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Бард
Град на издаване:: София
Година:: 1998 г.
Език:: Български
Страници:: 382
Корици:: Меки
Преводач:: Валерий Русинов
Художник:: Петър Христов
Поредици и библиотеки:: Кралете на трилъра
Категория:: Трилъри
Ширина (мм):: 130
Височина (мм):: 200
Дебелина (мм):: 15

Джон Печек нервно одраска нокътя на палеца си върху долните си зъби и усети горчивия парещ вкус на синя акрилна боя. Мразя да правя това, помисли си той. Мразя да ме гледат как се потя, без да знам какво мелят тия шибани песоглавци с лайняното си подпяване, което наричат говор. Страшен кеф им прави да ме гледат как излизам оттук. Знаят, че ще карам из улиците на Хакни с достатъчно кока, за което не ми мърдат седем години пандиз. Печек усети вонята на собствената си пот. Тя изпълваше купето на раздрънкания му роувър, модел 1970. Вътре нямаше радио, а воланът бе заключен към пода с дебела верига. Но парите си заслужаваха. Ако трафикът не се задръстеше съвсем, той щеше да стигне за малко повече от час от "гълъбарника", който обитаваше със семейството си, южно от реката, по моста Тауър и претъпканите улици на лондонското сити на север, до предградието Хакни. Онези типове от Ямайка обработваха кокаина в Хакни, в изоставените постройки на комплекса Фрамптън, отвъд Меър стрийт. Печек щеше да стигне дотам с колата, да влезе пешком в запуснатия имот и да получи пратката. После щеше да сниши глава и да шофира внимателно до жилището си в Лондон. Да щипне своето и да предаде пратката на чичо Франк. Беше уредил бизнеса с доставките така, че за него оставаха кеш хиляда и двеста лири. Буф! Пачка едри нови банкноти от по петдесет и сто лири, тук и веднага! Плюс още четири-петстотин лири от грамовете, които щеше да пласира на свои приятели от артистичния свят. А Печек знаеше, че ударите щяха да зачестят. Чичо Франк се канеше да разшири бизнеса и да поръча количества, които обаче Печек се съмняваше, че тези тъпи главорези, "ярдитата"[1], щяха да могат да им осигурят. Това е само началото. Печек бе напълно доволен от ролята си на посредник. Снабдяваше чичо Франк и щипваше съвсем по малко, колкото да подсигури своите приятели - малка, нашумяла група претенциозни художници и техните безделничещи почитатели, които пълнеха най-модните заведения на Нотингхил, Сохо и къде ли още не. На Печек му допадаше ролята на човек, който разполага с лайняната стока. Обичаше да си придава подходящ за това вид. Висок, слаб, с гъста тъмна коса, която бе пуснал дълга, така че да изглежда неподдържана. Тя напълно пасваше на постоянната му тридневна брада, на черните джинси и на вечно оплесканите с боя ризи. Дори се стараеше да има по някоя и друга капка боя по дланите и под неподрязаните нокти. Внушаваше си, че пласирането на кока е част от неговия начин да противодейства на "нормалното" еснафско общество. Просто задължителен елемент от живота на един човек на изкуството. Но дълбоко в себе си знаеше, че това е лъжа. Правеше го по същата причина, по която би го правил и всеки друг. За пари. За пари, които му позволяваха да живее живота на художник, независимо дали картините му се купуваха или не. Пари, с които можеше да плаща за големия апартамент в Бътлърс Уорф, престижен квартал на Лондон, да осигурява прехраната, училищната такса на дъщеря си и проклетите месечни вноски за кредитната карта. Боже мой, мислеше си той, на какво ли не сме способни заради тези шибани пари. Тъй че, колкото и Джон Печек да мразеше тази част от задълженията си, колкото и да ненавиждаше да шофира до Хакни и да прибира дрогата, той все пак продължаваше да го прави, изтърпявайки ритуала на страха...

Ключови думи: единствен, изход, Джон, Кларксън