Торбата с лъжите

Приказки за Хитър Петър

Ангел Каралийчев

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Отлично запазена книга.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Отечество
Град на издаване:: София
Година:: 1977 г.
Език:: Български
Страници:: 32
Корици:: Меки
Художник:: Стефан Кумпилов
Категория:: Приказки и легенди
Дебелина (мм):: 4

Турският хитрец Настрадин Ходжа дошъл от Анадола в българската земя да лъже народа. Тук лъгал, там лъгал, най-сетне стигнал в Хитър-Петровото село. Срещнали се двамината хитреци на улицата до плета на поповата къща. Настрадин Ходжа попитал: - Ти ли си Хитър Петър? - Аз съм - отговорил Хитър Петър. - За тебе съм чувал, че умееш майсторски да лъжеш. - Тъй приказват хората - навел скромно глава Хитър Петър, - и за тебе съм чувал същото. - Ами какво правиш тука? - попитал ходжата. - Подпирам плета да не падне. - Искаш ли да се надлъгваме? - предложил ходжата. - Защо не. Само че сега не мога, защото съм забравил лъжите си вкъщи. Нося ги в една торба и когато не ми трябват, ги държа окачени на стената. Ако подложиш гърба си да подпираш плета, додето изтичам до вкъщи и си взема торбата с лъжите, ще се надлъгваме. - Иди - казал ходжата, - ама бързай! Хитър Петър кривнал надолу, влязъл в едно кафене и си поръчал кафе, а ходжата подложил гръб, подпирал поповия плет и чакал Хитър Петра. Чакал, чакал, додето мръкнало и притъмняло. Прибрал се ядосан. На другия ден ходжата пак срещнал Хитър Петра и се развикал: - Абе, Петре, ти защо не дойде вчера да се надлъгваме? Нали уж отиде да си вземеш торбата с лъжите, а не се вести никакъв. Ти май че се уплаши. - Ходжа - отвърна Хитър Петър, - каква по-голяма лъжа искаш от тая, да те накарам цял ден да подпираш дядо-поповия плет и да чакаш торбата ми с лъжите? Ходжата си прехапал устните. Кипнал, но нищо не казал. - Да не си се разсърдил? - продължил Хитър Петър. - Хайде да се поразходим из гората, под сенчестите дървета, покрай мечите медарници, додето ти мине, че тогава ще се надлъгваме. Ходжата се съгласил и тръгнали. Излезли от село. Влезли в гората. Вървели полека и си приказвали. - У нас - започнал да говори ходжата - греят две слънца. Имаме крилати магарета, а зайците снасят яйца в гнездата си по най-високите дървета. - Хубаво лъжеш, ходжа - думал Хитър Петър, - но не ти вярвам. - Нашата вода е суха - продължавал ходжата, - не я пием, а я режем с ножове. - Тъй, ходжа, само че не ти вярвам! Навлезли още навътре в гората. Превалило пладне. Огладнели. - Да бяхме хапнали нещо - рекъл Хитър Петър. - Какво да хапнем? - погледнал го ходжата. - Не зная, наоколо нищо не виждам за хапване - озърнал се Хитър Петър. В туй време се задал един чорбаджия с младо агънце на рамо. - Вярваш ли, че мога да отнема туй агне? - попитал Хитър Петър. - Не ми се вярва - отвърнал ходжата, - чорбаджията е едър мъж, не можеш го надви. - Почакай малко - гледай и мълчи! Хитър Петър се мушнал в шубраките, преварил чорбаджията и оставил едната си обувка насред пътя. След туй се завтекъл бърже напред и на стотина метра оставил другата. Чорбаджията с агнето, като стигнал до първата обувка, ритнал я с крак и си рекъл: - Добра обувка, здрава, но защо ми е само една! Отминал нататък. Стигнал другата обувка. - Я, още една обувка, ще се върна да взема първата - рекъл той, снел агнето от гърба си, оставил го на полянката и тръгнал назад. В туй време Хитър Петър, който си бил прибрал първата обувка, изскочил от шубраците, грабнал агнето и другата си обувка и пак се върнал при ходжата. Ходжата се пукнал от яд, като гледал как майсторски лъже Хитър Петър. Както и да е, заклали агнето, наръшкали огън, опекли го и седнали да ядат. - Ходжа - проговорил Хитър Петър, - искаш ли с лъжа да те прогоня от тук, преди да си хапнал една мръвка от агнето? - Не можеш. - Мога. - Хайде да видим! - Ей сега, почакай само да посолим печеното агне. Ей там, в долчината, има солена пръст - ще ида да донеса една шепа, ще поръсим с нея агнето и сетне ще те излъжа. - Иди, но бързай, защото съм много гладен - отвърнал ходжата и почнал да си точи зъбите за печено агне. Хитър Петър слязъл в долчината, потулил се и подир малко се развикал: - Олеле! Не ме бий! Не съм аз! Олеле! Ходжата ти открадна агнето! Ей го хе, горе! Иди с него да се разправяш... Ходжата, като чул тия викове, скокнал и си рекъл: - Оня чорбаджия с дебелия врат ще ми строши кокалите, ами я да бягам, додето не е дошъл! Плюл си на петите и побягнал. Хитър Петър излязъл от долчината и сам изял печеното агне.