Старият кладенец

Макс дю Вьози

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Град на издаване:: София
Година:: 1993 г.
Език:: Български
Страници:: 192
Корици:: Меки
Преводач:: от френски Милена Дочева
Категория:: Любовни романи
Ширина (мм):: 134
Височина (мм):: 204
Дебелина (мм):: 12

"Джийн, твоят братовчед Роджър Кроксмар е недостоен за Елиан, за която иска да се ожени. Ако откажеш да помогнеш за отмъщението ми, като разбиеш този брак, използвай документите, които ти дадох. Роджър е твърде богат, за да не откупи на висока цена доказателствата за предишната си слава. Смесвайки легенда с живот, любов с омраза, спокойствието на дома с неподозираните" злодеяния на съдбата, семейния живот и накрая капризите на приключенията, "Старият кладенец" щеше да бъде почти детективски роман, ако една вкусна любовна история хвърляше само своята нотка на сладост емоция върху мъката от мистериозно изчезване, което самият читател се опитва да изясни, докато сюжетът развива своите вълнуващи приключения. Алфонсин Зефирин Вавасьор е френска писателка на произведения в жанра романс. Пише под псевдонима Макс дю Вьози. Алфонсин Вавасьор е родена на 29 октомври 1876 г. в Льо Пьоти-Кьовил, Сен Маритим, Франция, селски район близо до Руан. Дядо ѝ я учи да чете и да пише, и още на 7 години да измисля приказки за куклите. В училище пише малки истории, които се четат публично и дори има постановка в малък театър. След като завършва училище започва да пише разкази, а през 1896 г. и романи. През 1898 г. се омъжва да Франсоа Симоне, жп служител по линията Париж-Хавър. Имат две деца - Анри и Клер, а по-късно и трето. След женитбата си започва да публикува под псевдонима Макс дю Вьози, под който става известна. През 1902 г. е приета в Обществото на френските писатели. Работи като главен редактор на списание "Annales agricoles", където пише за всичко под различни псевдоними, като отделя особено внимание на театралната критика. Тя присъства на всички представления, а и сама пише пиеси под псевдонима Джордж Ломела. Член е и на Дружеството на драматичните писатели и на Географското дружество. През 1905 г. се премества да живее в Арфльор. Работи като редактор на вестник "Монтивилие" и пише литературна критика за различни списания. Води със съпруга си забързан живот между операта, "Комеди франсез" и "Мулен Руж". През 1932 г. се премества в Боа-Коломб. През 1935 г. купува замъка "Темерикур". За своето творчество писателката е удостоена със званието Рицар на Почетния легион през 1952 г. Алфонсин Вевасьор Симоне умира на 15 април 1952 г. в Боа-Коломб, О дьо Сен, Франция. На нейно име се учредява награда за млади таланти.