Кошмарите я водеха из мрачни, студени и глухи преддверия, дето зъзнеше пред огромни плътно затворени врати. Или безкрайни стръмнини, по които напразно се опитваше да възлиза, защото почвата се свличаше под нозете ѝ, а бодливи храсти я обгръщаха и дърпаха назад. Или някаква тъмна бездънна пропаст, над която искаше да премине и в която ненадейно рухваше, за да пада, пада, пада, чак до острата тръпка на събуждането. Сетне отново се унасяше и мрачините постепенно избледняваха, и оловните ѝ нозе, каквито са нозете ни във всеки кошмар, постепенно олекваха, и тя се озоваваше в синьо и ведро пространство и плуваше бавно по течението на топли ветрове, които звучаха като далечна музика. А после зазвъняваше будилникът.
Ключови думи: черните, лебеди, Богомил, Райнов, кошмари, бездънна, пропаст, събуждане, мрачини, ветрове, музика, будилник
