"Седемнадесет мига от април ще останат в твоето сърце. Вярвам, че около нас винаги ще има музика и дърветата ще танцуват валс, и само чайката, увлечена от бързея, ще потъне и ти няма да успееш да ѝ помогнеш". Щирлиц рязко спря. Движение по пътя нямаше и той остави колата на шосето, без да я изкарва на банкета. Влезе в боровата гора и се отпусна на земята. Тревата вече подаваше първите си крехки яркозелени листенца. Щирлиц внимателно погали земята с ръка. Дълго седя тека и галеше земята. Знаеше какво го чака, когато даде съгласието си да се върне в Берлин. Затова има право дълго да седи на хладната пролетна земя и да я гали с ръце.
Ключови думи: мига, пролетта, Юлиан, Семьонов, архиви, живи, април, музика, дървета, бързей, Щирлиц, движение, борова, гора, земя, трева, Берлин
