Изданието включва три от най-значимите творби на Бохумил Храбал: "Обслужвал съм английския крал", "Прекалено шумна самота" и "Строго охранявани влакове" - уникални художествени светове, даряващи изискана наслада на ценителите на качествената европейска проза.

"Обслужвал съм английския крал" (1971 г., официално издаден едва през 1989 г.) е "роман за израстването" с пикарескни, но и с безброй политически и исторически мотиви. Проследява съдбата на обикновен младеж, започнал като келнер и пиколо и впоследствие завъртян в безмилостния механизъм на историята от 20-те до 60-те години на ХХ век. Превърнал се от обслужващ персонал в милионер с размах, а после - в окаян политически затворник, героят открива душевен мир във философията на простия природен живот. Привидно абсурдна съдба, а всъщност реалност за безброй европейци в онази драматична епоха.

По "Обслужвал съм английския крал" прочутият чешки режисьор Иржи Менцел създава филм (с участието на българския актьор Иван Бърнев в главната роля), който жъне световен успех.

"Прекалено шумна самота" е една от най-философските творби на Храбал (1976 г. самиздат, 1989 г. официално издание в Чехия). Сюжетът идва от личната биография на писателя, който, подобно на героя си Хантя, също работи няколко години в пункт за преработване на стара хартия. Превърнал работата си в ритуал, Хантя внимателно отделя от купчините редките книги, спасява ги от ликвидация и страстно се отдава на тяхното четене. Както е винаги при Храбал, "сивият" житейски факт придобива неподозирани философски и поетични измерения, а един "малък" човек се оказва необозрима духовна вселена.

"Прекалено шумна самота" е филмирана през 1994 г. като доста свободна вариация с Филип Ноаре в главната роля.

"Строго охранявани влакове" (1965) разказва за драматичното превръщане на едно объркано и уплашено от собственото си съзряване момче в мъж в превратните месеци от края на Втората световна война, сред декора на малка провинциална гара в протекторатна Чехия. Новелата е населена с типичните за Храбаловото творчество гротесково-комични, но нелишени от драматизъм и трагизъм типажи, със сюрреалистични апокалиптични визии, безпощадна делнична бруталност, примесена с баладична лиричност.

За популярността на произведението допринася и забележителната му филмова адаптация от 1966 г. на режисьора Иржи Менцел, спечелила "Оскар" за най-добър чуждестранен филм.