Дигенис Акритас

Сборник

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Като нова.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Фондация за българска литература
Град на издаване:: София
Година:: 2009 г.
Език:: Български
Страници:: 176
Корици:: Меки
Преводач:: Борис Вунчев
Поредици и библиотеки:: Колекция "Архетип"
Категория:: Фолклор и митология
Ширина (мм):: 145
Височина (мм):: 215

"Дигенис Акрит" е византийска епическа поема, описваща живота и подвизите на легендарния войн-акрит Василий, наричан Дигенис Акрит ("Двуроден Акрит", заради смесения му византийско-арабски произход). Създаването на епоса не е датирано точно и обикновено се отнася към периода X-XII век. Първата част е посветена на родителите на Василий - мюсюлмански емир, който се влюбва и отвлича майка му, след което се покръства. В други варианти на поемата бащата се идентифицира с павликянския водач Карбеас или неговия наследник Хризохир. Останалата част от епоса разказва за подвизите на героя по време на Арабско-византийските войни. Всяка голяма епоха в европейската история има своя героичен епос. Древна Месопотамия създава своя Гилгамеш", Античността има своя Омир, западното средновековие -"Нибелунгите" и "Беоулф". Средновековният героичен цикъл на източния средиземноморски свят е несъмнено "Василий Дигенис Акритас". Отделните песни, влезли в състава на това малко известно на българския читател произведение, са се пели от гръцките рапсоди в Мала Азия, по егейските острови и на Балканите още през IХ-Х в., допълвани и преработвани непрекъснато подобно на "Илиада" и "Одисея". Името на византийския поет, който ги е събрал и оформил литературно за пръв път през XII в., не е известно. Той несъмнено не е бил от класата на Омир, тъй като синтезът на епоса е непълен - всяка песен до голяма степен представлява завършена цялост. Този факт в никакъв случай не променя огромното значение на текста както за литературната, така и за политическата и културната история на Византийския свят в периода VIII-ХIII в. Действието на "Василий Дигенис Акритас" се развива в една от най-горещите точки на средновековния свят - на източната граница между християнския и мюсюлманския свят, между Византия и Халифата. В планинските теснини на Кападокия героят Василий, син на византийска аристократка и на потомък на митичния Харун ал-Рашид, се сражава с митологични чудовища, побеждава разбойници и прелъстява девици. Стилът на епоса често стига до границите на нецензурността и това придава на текста пикантност, каквато рядко срещаме у набожните византийски автори. Герасим Петрински