Сюжет: 1922 г. Провинциален град. Иван Кондарев - бивш фронтовак, работи като учител. В местния клуб на социалистите той непрекъснато излага възгледите си за революцията. Кондарев се влюбва в учителката Христина Влаева. Връзката им се проваля, тя се омъжва за богаташа Коста Джупунов. В градчето живота е доста еднообразен и скучен - балове, журове, концерти на духовата музика. На една вечеринка, Христакиев – съдебен следовател, изказва възторга и възхищението си от Джупунов, непрекъснато ухажва красивата му съпруга. Напрежението в градчето се изостря от слуховете за подготвянето на заговор срещу правителството.
"Едно от чудесата на българската литература в годините на тоталитарния социализъм са три романа, които още при появата си се превръщат в класика - "Тютюн", "Железният светилник" и "Иван Кондарев". Чудото е в това, че се появяват в най-мрачните години на комунистическия режим, при господство на най-строгите соцреалистични догми, но в същото време не споделят тези догми и дори ги оспорват. ...
Появил се в годините на преход отляво надясно в идеологическия параван на българския тоталитарен режим, романът "Иван Кондарев", естествено, не можеше да бъде приет безрезервно нито "отляво", нито "отдясно", защото демаскираше и "лявото", и "дясното" като сходни терористични политически практики. В "Иван Кондарев" е изобразен един общ исторически модел на този перманентен "преход" като постоянно "извън-редно положение", за което говори Джорджо Агамбен и което е съдба не само на българския държавно-политически живот след Първата световна война до наши дни." Св.Игов