Кучето водач

Албена Алексиева, Ангел Сотиров

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Очи на четири лапи
Град на издаване:: София
Година:: 2002 г.
Език:: Български
Страници:: 75
Корици:: Меки
Категория:: Приложна психология
Ширина (мм):: 145
Височина (мм):: 210

Към читателите на тази книга: Всичко, което ще прочетете на тези страници, е само скромен опит на двама ентусиасти да обединят и систематизират наличната теоретична информация от български и преводни източници, осветляваща историята и същността на професията куче-водач. Четивото е илюстрирано с практиката на един от авторите - Албена Алексиева с нейната партньорка Камила аус дем Шварценцвингер. Книжката няма претенции за теоретична изчерпателност, нито пък е наръчник за обучение на кучета-водачи. Нейното предназначение е да уточни представите за историята и възможностите на този благороден вид служебни кучета. Бихме се радвали, ако тя провокира интереса както на слепите хора, които искат да имат такива предани и надеждни придружители, така и на съмишлениците на идеята и в България да се появи училище за кучета-водачи. Осем глави (1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 9) от книгата са резултат от задълбочените проучвания и дългогодишния интерес на Ангел Сотиров към явлението куче-водач. Две глави (10, 13) са общи. Главите - 8, 11, 12 представят моята практика на сляп човек с куче-водач. Самата аз загубих зрението си на 14-годишна възраст и преживях мъчително шока и проблемите на мобилността, които сполитат всички късно ослепели хора. Курс по ориентиране и мобилност преминах още в гимназията на Училището за деца с нарушено зрение в гр. София, а после малко повече от 10 години доста успешно се справях с белия бастун. Винаги обаче съм мечтала за куче-водач и макар че много обичам кучетата, никога не си взех такъв домашен любимец явно защото съм чакала срещата си с Камила. Тази среща се състоя на 16 април 1999 г., когато тя пристигна в България заедно с другата немска овчарка Сента и двамата треньори - Гюнтер Болдхаус и Томас Бешер. За съжаление два месеца по-късно Сента изчезна по време на разходка и до днес не е намерена. Камила и аз истински се запознахме в Пловдив, където прекарахме три тренировъчни дни на неутрална територия. После се върнахме в София и през следващите пет дни заедно с Томас Бешер отработвахме основните ми всекидневни маршрути. Оттогава до днес Камила е най-сигурният ми спътник, любимка на цялото ми семейство и неразделна част от живота ми. 4 ноември 2000, София Албена Алексиева

Ключови думи: Куче водач