Пролетният вятър се беше втурнал из тесните улички и
широките булеварди на Париж и мамеше навън всичко жи-
во. Дългата зима бе дошла до гуша на парижани и сега те се
стичаха на улиците, смееха се, прегръщаха се, тълпяха се
под чадърите на откритите кафенета и жужаха като събуде-
ни от сън. Туристите вече нямаха от какво да се оплачат -
това беше романтичният, кипящ от живот Париж, който рек-
ламните брошури им обещаваха.

Никой от хората, които си бъбреха оживено, поседнали
на чаша вино в топлата привечер, не забеляза черния микро-
бус с тъмни стъкла, който мина по улица "Вожирар" в посо-
ката към булевард "Пастьор" и сви по улица "Доктор Ру".

Микробусът спря в тихата уличка "Волонтер" пред инс-
титута "Пастьор". Шофьорът изключи двигателя и угаси
светлините. Тук не се мяркаха никакви хора освен двама
влюбени, които се целуваха в сенките необезпокоявани.
Вратите на микробуса не се отвориха, докато двамата млади,
слепи и глухи за всичко наоколо, не хлътнаха в един от вхо-
довете.

Тогава отвътре изскочиха четири фигури, облечени в чер-
но, с лица, скрити зад маски, с автомати в ръцете и раници
на гръб.

Друга фигура, която почти се сливаше с околния мрак, се
плъзна към тях откъм сградата на института и те мълчаливо
я последваха, като оставиха зад гърба си смълчаната, без-
людна улица.