Николай Островски

Раиса Островска

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна култура
Град на издаване:: София
Година:: 1977 г.
Език:: Български
Страници:: 234
Корици:: Твърди
Преводач:: от руски Анастасия Литягин
Художник:: Александър Поплилов
Поредици и библиотеки:: Световни образи
Категория:: Мемоари, биографии, писма
Ширина (мм):: 149
Височина (мм):: 210
Дебелина (мм):: 24

"Биографията, която пиша - казва Р. Островска - е преди всичко онова, което лично аз съм преживяла. Това е животът на забележителния човек, видян от мене много отблизо" Раиса Островска Николай Алексеевич Островски е руски писател от украински произход, представител на социалистическия реализъм. Известен е най-вече с автобиографичния си роман "Как се каляваше стоманата". Той става изключително популярен в СССР и Китай, а главният герой Павел Корчагин става въплъщение на новия съветски човек. Роден е в с. Вилия, Острожки уезд, Волинска губерния (днес в Острожки район, Ровненска област, Украйна). Приет е предсрочно и завършва начално църковно училище с похвална грамота (1913). Заедно със семейството си се преселва в Шепетовка (дн. Хмелницка област), където продължава да учи и започва работа. Островски е приет в Комсомола и, ненавършил 15 г., заминава на фронта като доброволец през 1919 г. Воюва в кавалерийската бригада на Григорий Котовски от 1-ва конна армия. Ранен е тежко в гърба и е демобилизиран (1920). Участва активно в борбата с въстаническото движение. Работи в Киев, учи в електротехникум, избран е за секретар на комсомолска организация. През 1922 година участва в строителството на железопътна линия за извозване на дърва в Киев, при което силно се простудява, а после заболява от тиф. След боледуването е командир на батальон на Всевобуч (система за задължително военно обучение на гражданите) в с. Берездов (дн. Хмелницка област), край тогавашната граница с Полша. После е секретар на районния комитет на комсомола в Берездов и гр. Изяслав. Става секретар на окръжния комитет на комсомола в Шепетовка през 1924 г., когато встъпва във ВКП (б). От усложненията от раняването, болестите и тежките условия на работа развива полиартрит, а по неофициални данни вероятно страда и от множествена склероза. Остава прикован на легло от 1927 г. до края на живота си, загубва напълно зрението си през 1929 г. В края на 1930 г. започва да пише романа си "Как се каляваше стоманата". С помощта на доброволни помощници, включително и видни писатели, въпреки загубата на зрението успява да завърши романа. Неговите 1-ва и 2-ра част са публикувани първоначално в списанието "Млада гвардия" през 1934 г. Романът е посрещнат с огромен интерес и двете му части излизат още същата година като отделни книги, като тиражът на изданието достига 36 милиона броя. Островски е награден с орден "Ленин" (1935), дадена му е къща в Сочи и апартамент в Москва, където го посещават множество писатели и читатели. Започва да пише романа "Родени от бурята", но успява да завърши само първата глава. През 1936 г. е зачислен в Политическото управление на Червената армия с висшето (генералско) военно-политическо звание бригаден комисар (съответстващо на комбриг). Умира на 22 декември 1936 г.