Щит

Матей Шопкин

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Здраво книжно тяло, без забележки по текста. Леки забележки по обложката. С дата и подпис.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Държавно военно издателство
Град на издаване:: София
Година:: 1974 г.
Език:: Български
Страници:: 96
Корици:: Твърди
Художник:: Гичо Гичев
Категория:: Поезия
Ширина (мм):: 135
Височина (мм):: 205

"Моя древна земя, побеляла от кости и преспи, моя гневна земя, почерняла от мъка и кръв - дай ми оня бунтовен напев на хайдушките песни и зеления пламък на знамето с български лъв! " Авторът на тези клетвени слова, звучали по площади и празнични трибуни, стигали до високите върхове на българския дух, е Матей Шопкин. Под свещените небеса на древната мизийска земя се е залюляла неговата рождена люлка. Той е роден на 29 септември 1938 г. в село Долна Липница, Великотърновска област. Завършил е строителен техникум във Велико Търново и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Бил е секретар на Съюза на българските писатели, председател на Столичния съвет за култура, главен редактор на списание "София" и на алманах "Янтра", Велико Търново. Пише и публикува стихове от ученическите си години. Като войник издава първата си книга - "Двадесета пролет". Автор е на повече от 45 книги - поезия, публицистика и стихове за деца. Съставител е на няколко поетически антологии. Възпитан в духа на стародавните български традиции, закърмен с любов към всичко родно, той раздава сърцето и душата си чрез своите мъжествени строфи. Поетът винаги е бил искрен и чист пред народа си и пред съвестта си и винаги - с пръст в раната на жестокото и объркано време, в което живеем... Матей Шопкин е носител на престижни национални награди. Негови стихове са превеждани на чужди езици. Най-новите преводи са на японски език. Той е почетен гражданин на Велико Търново, Павликени, Димитровград и Костенец. А от 2009 година му е присъдено званието "академик" и е действителен член на Българската академия на науките и изкуствата. Това са, разбира се, заслужени признания, но поетът не твори зеаради ордени и звания. Той е една опъната струна, която трепти при на-слабия порив на вятъра. Житейските бури, човешките съдби и превратностите на времето извличат от тази чувствителна струна музиката на Словото. То може да бъде светло и възторжено, да достигне до патетика, но може да бъде и минорно, тъжно и печално. При всички случаи обаче това Слово е искрено и честно. И когато го предават вчерашни другари, и когато го удрят удари на съдбата, поетът издига пред сърцето си единствен ЩИТ - добрата дума. Въпреки превратностите на времето и ширещата се масова бездуховност, Матей Шопкин не е преставал да вярва в добрия жребий на България. Тази негова вяра се крепи на здравия български корен, който е устоявал на "битки и кървави рани". Поетът призовава и заклина: "Вдигни се!/И суров, и непокорен,/ стъпчи позора, злобите, лъжите./ Ти сам за своя път си отговорен/ и сам ще си заслужиш бъднините". ("Народе") Всички знаем кой беше изписал тази дума с онези четири въпросителни... "И в радостта, и в мъката - България! България - в живота и в смъртта. И нека в песните да се повтарям - Неповторим оставам в обичта! "

Ключови думи: щит, Матей, Шопкин