Първа любов

Ефим Пермитин

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Добро
Забележка:: Към много добро, без външна хартиена обложка, забележки по обложката.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна култура
Град на издаване:: София
Година:: 1973 г.
Език:: Български
Страници:: 922
Корици:: Твърди
Преводач:: от руски Борис Мисирков
Художник:: Александър Поплилов
Поредици и библиотеки:: Избрани романи № 2
Категория:: Чужда проза
Ширина (мм):: 134
Височина (мм):: 206
Дебелина (мм):: 56

Първите две книги от автобиографичната трилогия на Ефим Пермитин, обединени под заглавието "Първа любов", са посветени на живота на наш съвременник: Алексей Рокотов, син на изкусен майстор-дърводелец, който расте и възмъжава едновременно с епохата. Тежката съдба на главния герой съвпада с велики исторически събития: Първата световна война, Февруарската и Октомврийската революция, гражданската война и установяването на съветска власт в Алтай. Тези събития са органически вплетени в острия напрегнат сюжет от личния живот на героя с неговата голяма, светла първа любов към Аночка Самострелова. Книгата е написана на прекрасен език. Не случайно един съвременен съветски критик нарича прозата на Пермитин "алтайски скъпоценни камъни". Ефим Николаевич Пермитин (27 декември 1895 г. [ 8 януари 1896 г. ] или 25 декември 1895 г.], Уст-Каменогорск, Семипалатинска област - 18 април 1971 г.], Москва) e руски съветски писател и учител, журналист. През 1917 г. в барнаулския вестник "Животът на Алтай" е публикуван първият разказ "Последната вечер", който според писателя бележи началото на неговата литературна биография . През 1923 г. в Уст-Каменогорск излиза първото в страната ловно литературно-художествено списание "Алтайски ловец" . През 1925 г. в Новосибирск той оглавява новото списание " Сибирски ловец и ловец на кожи ", в което през 1926 г. е публикуван неговият разказ "Капан" . Разказите "Нокти" (1931), "Враг" (1933), "Любов" (1937) са написани на базата на алтайски материал, по-късно са включени в значително преработен вид в романа "Планински орли" (1951). От 1931 г. живее в Москва. От младостта си до края на дните си той е приятел на бъдещия писател А. М. Волков; по-специално, Пермитин е този, който през 30-те години на ХХ век тласка Волков, по това време учител по математика, да избере пътя на писателя. През 1938 г. е арестуван по фалшиви обвинения и прекарва периода от 1938 до 1944 г. в изгнание. През 1954 г. писателят пристига в Алтай с влак, натоварен с работници от девствената земя. На тях посвещава романа си "Пролетни потоци". От края на 50-те работи върху автобиографичната трилогия "Животът на Алексей Рокотов": "Рано утро" (1956), "Първа любов" (1962), "Поема за горите" (1969). От 1970 г. е секретар на Съюза на писателите на РСФСР . До последните си дни писателят не забрави Алтай . В писмата си той предава "най-дълбоките си почитания на своя роден алтайски баща" и пише, че е посветил цялата си работа на региона и неговите невероятни хора. Е. Н. Пермитин умира на 18 април 1971 г. Погребан е в Москва на Новодевическото гробище. (раздел № 7).