Сватбарката

Карсън Маккълърс

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Добро
Забележка:: Има леки забележки. Добро състояние.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Отечество
Град на издаване:: София
Година:: 1982 г.
Език:: Български
Страници:: 169
Корици:: Твърди
Преводач:: Павел Главусанов
Художник:: Мария Савова
Поредици и библиотеки:: Четиво за юноши
Категория:: Детско-юношеска литература
Дебелина (мм):: 13

Това се случи през онова лудо и потънало в зеленина лято, когато Франки бе на дванадесет години. Лятото, през което тя от дълго време не беше участничка в нещо. Не принадлежеше към никакъв клуб и не бе участничка в нищо на света. Франки бе станала човек без контакти, който се навърта край входовете и изпитва страх. През юни дърветата бяха зашеметяващо яркозелени, но по-късно листата потъмняха, а градът се сбърчи и почерня под ослепителната светлина на слънцето. Отначало Франки скиташе и се занимаваше с разни неща. Рано сутрин и вечер тротоарите на града бяха сиви, но обедното слънце ги гледжосваше така, че циментът пареше и блестеше като стъкло. Най-накрая тротоарите станаха прекалено горещи за стъпалата на Франки, а освен това тя изпадна в беда. Пазените в тайна неприятности бяха така големи, че според Франки най-добре беше да си стои у дома - а у дома бяха само Беренис Сейди Браун и Джон Хенри Уест. Тримата седяха край кухненската маса, като непрекъснато повтаряха едни и същи неща, така че към август думите започнаха да се римуват една с друга и да звучат особено. Светът като че умираше всеки следобед и нищо вече не се случваше. Най-накрая лятото заприлича на избледнял болезнен сън или на смълчана побъркана джунгла под стъклен похлупак. Но изведнъж, в последния петък на август, всичко това се промени - стана така внезапно, че Франки си блъска главата през целия еднообразен следобед и пак не можа да разбере. - Толкова е особено - каза тя. - Как само стана всичко това! - Как стана? Всичко това? - попита Беренис. Джон Хенри слушаше и кротко ги наблюдаваше. - Никога не съм била така озадачена. - Озадачена ли? Че от какво? - От цялата работа - отвърна Франки. А Беренис подхвърли: - Струва ми се, че си слънчасала. - И на мене - прошепна Джон Хенри.