Мадлена Фера

Емил Зола

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Запазена за годините си, допълнително подвързана.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: М. Г. Смрикаровъ
Град на издаване:: София
Година:: 1941 г.
Антикварна:: Да
Език:: Български
Страници:: 224
Корици:: Меки
Поредици и библиотеки:: Цветове
Категория:: Класика
Ширина (мм):: 128
Височина (мм):: 186
Дебелина (мм):: 17

"Мадленa Фера" е роман от 1868 г. на френския писател Емил Зола. Това е четвъртият роман на Зола, написан веднага след Терез Ракен, който е първият търговски и артистичен успех на Зола. Публикувана е през 1868 г., първо под заглавието La Honte (Срамът/Позорът) в поредица (в L'Evénement Illustrée, от 2 септември до 20 октомври 1868 г.), след това в том под заглавието Madeleine Férat от Албер Лакроа, с посвещение на художника Мане. Това е измислена версия на пиеса, която не е била приета. "Мадленa Фера" описва красива жена, влюбена в съпруга си Уилям, но безнадеждно привлечена от бившия си любовник Жак. Тази мания води до разрушаването на живота й, брака й и в крайна сметка я тласка към самоубийство, докато съпругът й от своя страна полудява. Бащата на Мадлен Фера, след като забогатява, се разорява в рисковани спекулации. Той решава да отиде в Америка, за да възстанови състоянието си, но лодката му е корабокруширала. Той остави това, което успя да спести от състоянието си, на дъщеря си, преди да се качи. Настойникът, на когото я е поверил, планира да се ожени за нея. Когато тя отказва, той се опитва да я изнасили. Мадлен Фера бяга. Тя ще живее с доходите, оставени й от баща й. Малко след това тя среща Жак, хирург, и те стават любовници. Но той трябва да отиде на мисия в Кохинхина и той го изоставя. След това тя среща Гийом дьо Виарг. Той е син на нормански благородник, чийто живот е посветен главно на изучаването на химия, в уединението на неговия замък. Майката на Гийом е съпруга на местен нотариус, която се влюбва в граф на Виарг, преди да му омръзне и да се върне при съпруга си. Гийом израства в уединението на семейния замък Ла Ноауд и единствената компания на стар слуга, почти стогодишен, обсебен от религията. Той е изпратен в интернат и е преследван от другите деца, които го наричат копелето, до деня, в който в училището пристига ученик, който ще го вземе под своя защита, който е не кой да е, а Жак, първият любовник на Мадлен. В началото на връзката им Гийом се досеща, че Мадлен е имала романтично минало, но той предпочита да не знае нищо за това. Мадлен открива, че приятелят на Гийом, този, когото Гийом смята за свой брат, е неин бивш любовник. Малко след това откритие тя научава за смъртта на Жак при корабокрушение. Бащата на Гийом умира и оставя сина си наследник на своето богатство. Гийом научава от прислужника на замъка, че баща му всъщност се е самоубил с единствените продукти, останали от работата му като химик: отрови. Слугата го вижда като наказание за миналите грешки на графа. Гийом и Мадлен се установяват в замъка. Мадлен избира да не казва нищо на съпруга си за Жак. Имат дъщеря. Но Гийом научава един ден, че Жак не е загинал при потъването на лодката му. Връща се с него в замъка. Мадлен успява да се скрие от Жак, след което казва на съпруга си, че тя и Жак са се познавали. Ужасен, Гийом избира да избяга със съпругата си под претекст на задължение. Те отиват в хан и се опитват да забравят миналото, но съдбата ги кара да изберат място, където Мадлен и Жак са се обичали, което Мадлен открива в стаята. Нещо повече, самият Жак е в същия хан тази вечер и успява да говори с Мадлен. Той си представя, че Мадлен е довела един от новите си любовници в стаята, където тя и той са се обичали. Тя не му казва, че е съпругата на Гийом. Те се опитват да се върнат в замъка с надеждата да намерят разбирателство около дъщеря си. Но Гийом открива прилика между дъщеря си и Жак, което го кара да я отхвърли. Служителката продължава да ги преследва с проповедите си. След това Мадлен и Гийом се опитват да избягат в Париж и да се разсеят в социалния живот. Но научават, че Жак се опитва да ги види отново и решават да се върнат в замъка. Малко преди завръщането си те научават, че дъщеря им е претърпяла рецидив на едра шарка. Мадлен използва извинението за недоглеждане, за да отложи завръщането си. Тя всъщност иска да види Жак отново, за да му каже, че е омъжена за Гийом и че той трябва да спре да се опитва да го види отново. Тя естествено пада обратно в обятията на Жак. Когато се завръща в La Noiraude, това е, за да научи за смъртта на дъщеря си. След това тя отива в бившата лаборатория на граф Виарг, където са останали отровите, с които той се е самоубил. Съпругът й се опитва да я предотврати да се самоубие, но когато тя му разкрива, че напуска обятията на Жак, той в крайна сметка я оставя да го направи. В пристъп на лудост, сякаш избавен, той танцува върху трупа й, пред очите на стария слуга, който вижда изпълнението на нейните пророчества: "Бог не е простил! " В този роман Зола излага своята визия за наследствеността, която ще бъде развита по-късно в "Ругон Макарови".