Паневритмия

Човешката душа в единство с Всемирната Хармония

Петър Дънов

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Много добро.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Сдружение "Слънчогледи"
Град на издаване:: София
Година:: 2016 г.
Език:: Български
Страници:: 304
Корици:: Меки
Категория:: Езотерика

За да бъде велик един Учител, той трябва да има силни, умни и добри ученици. Корелацията "Учител-ученик" е причинно-следствено обусловена. Най-ярък пример в това отношение е Христос и неговите верни апостоли, продължители и разпространители на Словото Му. Подобно е при Хермес - Асклепий и цялата херметична школа, при Сократ - Платон и сократичната школа, както и при всички подобни Божествени импулси. В областта на Паневритмията Учителят си е избрал да работи с такива достойни души като Боян Боев, Милка Периклиева, Ярмила Менцлова и др. и те са свършили своята работа. Ярмила Менцлова идва на Изгрева едва през 1938 г., но както е казал Христос в Притчата за лозарите (Мт, 20:16), че "последните ще станат първи", така именно на нея Учителят поверява златните ключове на Паневритмията, подтиквайки и насърчавайки я лично да работи в тази област, възлагайки ѝ мисията да "оправи гимнастиките". Това свидетелства Мария Златева, като собственоръчно пише следното: "Беше към 20 декември 1944 г. надвечер, сестра Ярмила и аз се разхождахме по кръга на полянката. Приятно се изненадахме, когато видяхме Учителя, заметнат с пелерина, бавно да се приближава към нас. Като се приближи до нас, се обърна към Ярмила и ѝ каза: "Рекох, Вие, сестра, ще оправите гимнастиките." "Учителю, аз не мога да ги предам правилно - запротестира тя. - Ще ги играя като балерина, а това не бива." "Не - прекъсна я Учителят - Вие ще се допитате до тези сестри, които бяха край мене, когато ги предавах - Катя Грива и другите. Вие ще оправите гимнастиките", повтори той и след тези думи се обърна и си отиде." Ярмила Менцлова през цялото време живее със заръката на Учителя, а именно да направи едно подобрено ръководство по Паневритмия. В спомените си приятели, които са я познавали, споделят, че това поръчение е осмислило нейния живот и се е превърнало в кауза, с която тя се справя достойнo. Защо Учителят избира Ярмила Менцлова да свърши тази работа? Защо Учителят възлага на Ярмила Менцлова тази отговорна задача? Защото тя е професионалистът, който е учил хореография и танци в една от най-добрите школи за онова време - тази на Айседора Дънкан. Небето подготвя от далеч своите работници, като им предоставя най-добрите възможности за момента. Но професионализмът не е достатъчен фактор в една мистична Школа, а определящи са качествата на ученика, каквито Ярмила безспорно има. Тя е предана, вярна ученичка, отдала живота си на идеята да представи Паневритмията в най-чистия и прецизен вид за идните поколения. Би било пропуск, ако читателят се вгледа единствено в описанията на упражненията. Разбира се това е свършено изрядно и безупречно. Големият принос на книгата се състои в нейната хомогенност и цялостност. Виждаме творческа интерпретация, която е на ниво - задълбочена и съответстваща на ръста на авторката. Няма излишни думи, излишен патос и въпреки безспорните си качества, Ярмила Менцлова не натрапва никому нищо. Скромност лъха от нейните думи, с които тя нарича непретенциозно своята работа "изследване". Следният факт е от изключителна важност - на практика това "изследване" е единствената разработка от подобен ранг, поради съчетанието на двата важни фактора, за които вече стана дума. Първо, тя е пряк ученик на Учителя, черпила директно от Извора и второ - пише и разсъждава като абсолютен специалист и професионалист в областта си. Съществува пълно съответствие между това, което говори и пише от една страна и това, което разбира и прилага от друга. Всички нейни съвременници са възхитени от нейната лека походка и стройно телосложение, запазили се до края на живота ѝ. Стилът на Ярмила Менцлова в нейната книга е аналогичен - ефирен, подобно на свещен танц - всеки един детайл от нейното слово излъчва непреривността на Всемира, чийто израз е именно Паневритмията. В спомените си Крум Въжаров разказва за своята другарка в живота следното: "Ярмила си завърши работата като войник и плати с живота си за своя идеал, за който работи толкова години, за делото на Учителя. Нейната Паневритмия трябва да излезе на български. Трябва да се зачете нейната работа и да се покаже, че тя е положила старание, време и сили, за да изпълни задачата, която ѝ бе дал лично Учителят."