Георги Димитров

Изследвания по случай 100 години от рождението му

Сборник

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Неголямо захабяване от времето.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Наука и изкуство
Град на издаване:: София
Година:: 1982 г.
Език:: Български
Страници:: 530
Корици:: Твърди
Категория:: Мемоари, биографии, писма
Тегло (гр.):: 990
Ширина (мм):: 160
Височина (мм):: 240
Дебелина (мм):: 20

Георги Димитров Михайлов е български и съветски политик, ръководител на Българската комунистическа партия (БКП) и председател на Коминтерна. Димитров е роден през 1882 година в радомирското село Ковачевци в семейство на бежанци от Македония, но израства в София. Завършва само начално образование и започва работа в печатарската промишленост, но скоро се ориентира към синдикална и политическа дейност. През 1913 година е избран за народен представител, а след Първата световна война е сред ръководителите на болшевизиращата се БКП. През 1923 година Георги Димитров ръководи Септемврийското въстание, след чийто провал работи като функционер на Коминтерна в Москва, Виена и Берлин. През 1933 година е сред обвиняемите в показния Лайпцигски процес, организиран от налагащия се националсоциалистически режим в Германия. С енергичните си речи по време на процеса той си създава международна известност, превръщайки се в една от най-популярните фигури в световното комунистическо движение. Оправдан на Лайпцигския процес, от 1934 година Димитров живее в Съветския съюз, където оглавява Коминтерна. През следващото десетилетие, в най-тясно сътрудничество със съветския диктатор Йосиф Сталин, играе централна роля в координирането на световното комунистическо движение. Георги Димитров се връща в България през 1945 година и оглавява формиращия се тоталитарен режим в страната, като от 1946 година е министър-председател. Той участва активно в ликвидирането на опозицията и става обект на мащабен култ към личността, запазил се и след неговата смърт. Дава началото на македонизацията в Пиринска Македония. След продължили с години разнородни здравословни проблеми, той умира през 1949 година в санаториума "Барвиха" край Москва.