Шарките на баба

Хумористични миниатюри

Мария Марковска

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Дъга
Град на издаване:: Ловеч
Година:: 2008 г.
Език:: Български
Страници:: 112
Корици:: Меки
Художник:: Росен Марковски
Категория:: Българска проза
Ширина (мм):: 140
Височина (мм):: 200

Мария Марковска - поетесата на градовете Казанлък, Априлци и Троян. Марковска е родена през 1940 година в Средногорово, възпитаник е на казанлъшкия Механотехникум. По професия е електротехник От години живее и работи в град Априлци. Създател е на частна галерия, която подкрепя българските творци. Автор е на още седем книги с лирика. В последната - "Ветрове", Марковска включва над 100 стиха, посветени на различни теми от живота. Мария поддържа приятелство от години с хората от Троян покрай честите пътувания на жените туристки в Троянския Балкан. Вдъхновена от историята на град Априлци, се интересува живо и от миналото на планинското градче, създава и галерия, в която излагат своите произведения местните майстори. Авторка е на публикации в централния печат, в литературни сборници и на три стихосбирки: "Залутани стъпки", "По нишките на моя сън" и "Сенките на залеза". Член е и на дружеството на троянските писатели и на Съюза на свободните писатели. Според Мария Марковска, откриват се много общи черти между двете богати на история градчета - Априлци и Казанлък. Една от тях са усилията на местните власти да развиват и популяризират туристическите дейности. Синът й Росен Марковски е разделен между няколко изкуства - литература, музика, фотография, но на първо място той остава художник. Последното стихотворение на Мария: Поредна болка като тъмен облак пропълзя към мен и ме обгърна Да избягам беше невъзможно Просто трябваше да я прегърна. Болката и аз_ стоим във мрака. Остави ме _ моля и се тихо Тя мълчи, притиска ме и чака Много дълго ще е тук във мене. Всяка нощ със ледените длани Ще държи сърцето ми Присвито_ ще брои зарасналите рани. После бавно бавно ще слее с другите ми болки - преди нея Щом така си отредил о, Боже, дай ми сила с болки да живея! Обичам те, ЖИВОТ! Ти пак ме повали, ЖИВОТ! Отново нямам глътка въздух. Отново съм във твоя луд въртоп... Живот, за милост аз не моля. Ти си безмилостен - разбрах. Но те обичам и това ми стига да се изправя пак без страх! ... И ако трябва да пълзя, и се да влача, и да крещя, и от безсилие да плача... със риска никога да не успея. Аз все така за тебе пак ще пея... Обичам те! Обичам те, живот!! ! Мария Марковска, 9-ти май, 2019 год.

Ключови думи: шарките, на баба, Мария, Марковска