Крайцерите

Роман за живота на един млад мичман

Валентин Пикул

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Военно издателство
Град на издаване:: София
Година:: 1989 г.
Език:: Български
Страници:: 288
Корици:: Меки
Преводач:: от руски Юлия Пенева-Павлова
Художник:: Стефан Десподов
Категория:: Исторически романи
Ширина (мм):: 130
Височина (мм):: 200
Дебелина (мм):: 15

"Крайцерите: Роман за живота на един млад мичман" (на руски: Крейсера) е исторически роман от съветския писател Валентин Пикул, написан през 1985 г. Началото на Руско-японската война. Тихоокеанската ескадрила е блокирана в Порт Артур, и само три крайцера - "Рюрик", "Россия" и "Громобой", останали във Владивосток, могат да се противопоставят на цялата мощ на японския флот в открито море. Но въпреки нелепото ръководството и огромното числено и техническо превъзходство, руските крайцери геройски и успешно се сражават с врага. В основата на романа е мичманът Сергей Панафидин, който служи на крайцера "Рюрик". По време на битката с флота на адмирал Камимура "Рюрик" потъва, а Панафидин е заловен. След края на войната, оказвайки се в Санкт Петербург, Сергей горчиво осъзнава, че е загубен за цивилния живот. На него, участника във военните действия, е непоносимо да види, как много офицери, "служили" в дълбокия тил, са наградени с военни ордени. Конфликтът му с един от тези герои, мичман Житецкий, завършва за Панафидин с трагичен дуел... За романа си, който Валентин Пикул написва за 38 дни, той е удостоен с държавната премия "Максим Горки" и няколко други награди. Получава и "златен кортик" от главнокомандващия Военноморския флот на РСФСР адмирал Владимир Чернавин. Валентин Пикул е изтъкнат руски (съветски) писател на бестселъри в жанра исторически и военноморски роман. По някои оценки общият тираж на произведенията му по света достига до 500 милиона екземпляра. За творчеството си получава приживе два ордена и две премии. Държавната премия "Максим Горки" (за романа "Крайцерите") той дарява на пострадалите от земетресението в Армения, а литературната премия на Министерството на отбраната на СССР (за романа "Из тупика") дарява на болницата в Рига, където се лекуват воините-"афганци". На негово име са кръстени кораби от Морския флот на Русия, улици в руски градове, малката планета Пикулия (Т4174) открита през 1982 г., както и учредената награда на Министерството на отбраната на Русия за най-добрите произведения на военно-патриотична тема. Книгите на Пикул често са подлагани и продължават да се подлагат на критика заради неакуратно боравене с историческите документи, за често вулгарния стил на текста. Някои изследователи наричат произведенията му клеветнически и конюнктурни, насочени само да угодят на съветската власт. Самият Валентин Пикул през живота си е бил много спорна и нееднозначна фигура. Дискусиите за неговия талант и за възгледите му относно историята на Русия продължават десетилетия след смъртта на автора.