Бялата дъга

Константин Паустовски

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Без външна хартиена обложка.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Христо Г. Данов
Град на издаване:: Пловдив
Година:: 1970 г.
Език:: Български
Страници:: 192
Корици:: Твърди
Преводач:: от руски Кольо Пешев
Художник:: Петър Петрунов
Категория:: Чужда проза
Ширина (мм):: 130
Височина (мм):: 208
Дебелина (мм):: 14

Сборник разкази. Разказът "Бялата дъга" e Публикуван за първи път в сп. "Красноармеец" № 11-12, 1945 г./ Художникът Петров е призован в армията от евакуация. Докато влакът тръгваше, той забеляза жена или по-скоро нейния незабравим глас: тя даде московски телефонен номер на непознат войник. Петров записа това число. Година по-късно, докато е изпратен в санаториум след лечение на рана в болница, той се озовава в столицата и се обажда на този номер. Жена, която никога не го е виждала, бърза към гарата, за да го посрещне... Константин Георгиевич Паустовски (19 (31).05. 1892, Москва - 14.07. 1968, Москва) е руски писател. Завършва класическа гимназия в Киев (1912). Учи в естествения факултет на Киевския университет (1912-1913) и в юридическия факултет на Московския университет (1914). Публикува от 1912. В периода 1914-1929 г. сменя много професии, бил е санитар, учител, журналист. После живее в Москва, работи в РОСТА, в. «Правда» и сп. «30 дни», «Наши постижения» и др. Става професионален писател след излизането на «Кара Бугаз». В годините на Великата Отечествена война е военен кореспондент. През 50-те г. посещава България, Чехословакия, Полша, Турция, Гърция, Швеция, Италия, Франция и др. страни; през 1965 г. дълго живее на остров Капри. Сборници с разкази: «Морски наброски» (1925), повести «Блестящите облаци» (1929), «Кара Бугаз» (1932), «Колхида» (1934), «Черно море» (1936), «Мешчорският край» (1939), историческа повест «Северна повест» (1938), повест за труда на писателя «Златната роза» (1955), автобиографична книга «Повест за живота» (1945-1963). Биографични повести за хора на изкуството: «Исаак Левитан», «Орест Кипренски» (и двете - 1937), «Тарас Шевченко» (1939). Превеждан на много чужди езици, включително на български. Награден с орден «Ленин», два други ордена и медал. Погребан в град Таруса, Калужка област.