Повест за разума

Михаил Зошченко

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Почти отлично.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна култура
Град на издаване:: София
Година:: 1981 г.
Език:: Български
Страници:: 208
Корици:: Меки
Преводач:: от руски Катя Витанова
Художник:: Владислав Паскалев
Поредици и библиотеки:: Панорама, № 145
Категория:: Хумор и сатира
Ширина (мм):: 104
Височина (мм):: 162
Дебелина (мм):: 13

"Повест за разума" е втората половина от разказа "Преди изгрев", съкратена от цензурата и публикувана много години по-късно като отделна творба. Кратка, но много дълбока история. Зошченко крои идеята за книгата около 10 години. За да разбере образите, идващи в съня, авторът анализира миналото си и, размишлявайки, достига до забравени, инфантилни спомени. Опитвайки се да се справи с детските си страхове, той извършва сложна психологическа работа. Той изследва вътрешния си свят и прави паралели с физическото си здраве. Бидейки едновременно пациент и лекар, Зощенко провежда изследвания въз основа на трудовете на З. Фройд и И. Павлов. Основната идея на историята е, че причината за неразположенията е психологическа и се корени в травма от детството. Книгата заслужава внимание. Той съдържа много примери от живота на известни личности (Гогол, Некрасов, Едгар По), които страдат от фобии и постоянна меланхолия, въз основа на които, както и на собствените си изследвания, Зощенко прави изненадващи заключения. Михаил Зошченко е руски писател. Pоден e на 9 август (28 юли стар стил) 1894 година в Санкт Петербург в семейство с аристократичен произход, баща му е художникът Михаил Зошченко. Учи за кратко право в Санктпетербургския университет, но след началото на Първата световна война е мобилизиран, завършва офицерски курсове и служи на Източния фронт, като е раняван, получава различни отличия и достига звание щабс-капитан. През февруари 1917 година е уволнен от армията по здравословни причини - сърдечно заболяване, причинено от отравяне с газ на фронта. През следващите месеци се издържа със случайни работи, а в началото на 1919 година се записва като доброволец в Червената армия, но скоро е уволнен като непригоден. През 1922 година започва да публикува в печата и скоро придобива известност като автор на сатирични разкази. През 30-те години е сред най-популярните руски автори, като се ориентира към по-дълги текстове, като завършената през войната повест "Пред изгрев слънце", която самият той смята за най-важното си произведение. След влизането на Съветския съюз във Втората световна война през 1941 година, Зошченко е евакуиран в Москва, а след това в Алмати. През този период пише множество пропагандни текстове, най-популярна сред които е книгата за деца "Разкази за Ленин". Въпреки това през 1946 година изпада в немилост, критикуван от висшия комунистически функционер Андрей Жданов, и през следващите години се прехранва с обущарство и случайни преводи. След смъртта на Йосиф Сталин през 1953 година е частично реабилитиран, но след отказа му да признае нападките срещу себе си отново остава без работа. Михаил Зошченко умира на 22 юли 1958 година в Сестрорецк.