Къщата на брега

Дафни дю Морие

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Младеж
Град на издаване:: София
Година:: 1992 г.
Език:: Български
Страници:: 256
Корици:: Меки
Преводач:: от английски Вилиана Данова
Художник:: Зора Янчева
Категория:: Чужда проза
Ширина (мм):: 130
Височина (мм):: 200
Дебелина (мм):: 13

"Къщата на брега" е роман на Дафни дю Морие, публикуван за първи път в Обединеното кралство през 1969 г. от Виктор Голанц, с илюстрация на яке на нейната дъщеря, Флавия Тауър. Подобно на много от романите на Дю Морие, "Къщата на брега" има свръхестествен елемент, изследващ способността мислено да пътуваш назад във времето и да преживяваш исторически събития от първа ръка - но не и да им влияеш. Наричана е готическа приказка, "повлияна от толкова различни писатели като Робърт Луис Стивънсън, Данте и психолога Карл Юнг, в която зловеща отвара позволява на централния герой да избяга от ограниченията на мрачния си брачен живот, като пътува назад във времето". Разказвачът се съгласява да тества лекарство, което го пренася обратно в Корнуол от 14-ти век и се поглъща в живота на хората, които среща там, до степен, в която двата свята, в които живее, започват да се сливат. Действието се развива в и около Килмарт, където Дафни дю Морие е живяла от 1967 г., близо до село Тиуардрит, което на корнуолски означава "Къща на брега". Действието на историята е древна корнуолска къща, наречена Килмарт, която се основава на къщата, която авторката наскоро е купила след смъртта на съпруга си. След като се отказва от работата си, на разказвача, Дик Йънг, му е предложено да използва Килмарт от стар приятел от университета, биофизика Магнус Лейн. Дик неохотно се съгласява да действа като тестов обект за лекарство, което Магнус тайно е разработил. Когато го взема за първи път, той открива, че му позволява да навлезе в пейзажа около него, какъвто е съществувал в началото на 14 век . Той се въвлича в живота на хората, които вижда там, и скоро се пристрастява към преживяването. Дик се озовава след Роджър, който живее в Килмарт, действа като стюард на сър Хенри Шампернун и е таен почитател на красивата Изолда, съпруга на сър Оливър Карминоу. Тя е имала тайна връзка с брата на съпругата на сър Хенри, сър Ото Бодруган, който е задържан и убит от хората на Оливър. Всяко посещение съответства на ключов момент от историята на Изолда и Роджър. Всеки път, когато Дик се връща в реално време, той е по-объркан; през целия опит той не е в състояние да взаимодейства с двойката. Всеки опит да го направи връща Дик да се срине обратно в настоящето в състояние на гадно изтощение. Наркотикът крие и други опасности, тъй като следването на Роджър означава, че Дик минава без да осъзнава съвременния пейзаж с цялата опасност, която произтича от това. Американската съпруга на Дик Вита и малките му доведени сина се присъединяват към него в Килмарт и са разтревожени от странното му поведение. Става ясно, че Дик няма страстни чувства към съпругата си, не иска новата работа в САЩ, която тя му е намерила, и не изпитва бащинска привързаност към двете си момчета - което прави правдоподобно нарастващото му желание да избяга в миналото. Магнус възнамерява да се присъедини към Дик, но е убит в нещо, което изглежда като странен инцидент или самоубийство - ударен от влак, докато се отклонява на местната железопътна линия. Дик знае, че Магнус е бил под въздействието на наркотика; това затруднява разследването . Предпоследното пътуване на Дик завършва с опит да защити Изолда от отмъстителната вдовица на сър Хенри Джоана през 14 век, но в действителност атакува Вита. Тя и децата й се крият от него и той се свързва с лекар, който му помага да се откаже от зависимостта си към дрогата. Дик обяснява силата на лекарството и е информиран от лекаря, че анализът е разкрил изключително опасното му естество. Пристрастяването на Дик обаче е такова, че той приема последната останала доза скоро след това. Последното посещение на Дик се случва по време на Черната смърт през 1349 г. Умиращият Роджър признава любовта си към Изолда и факта, че тя е починала мирно 13 години по-рано, когато й е дал смъртоносно лекарство, вместо да я остави да страда и да умре от същата продължителна болест, както майката на Роджър. След смъртта на своя двойник Роджър и Изолда, която и двамата обичаха, Дик няма голям стимул да се върне в другия свят, но във всеки случай не е останало лекарство, което да позволи преминаването му там. Докато книгата затваря, Дик се опитва да вдигне телефона, но внезапно установява, че не може да го хване. Говорейки за неразрешения край на романа, Дафни дю Морие каза в интервю: "Ами героят от The House on the Strand? Какво означаваше, когато изпусна телефона в края на книгата? Наистина не знам, но по-скоро мисля, че той щеше да бъде парализиран за цял живот. Нали? " Дафни дю Морие, по титла лейди Браунинг, е английска писателка и драматург. Независимо че е определяна като авторка на романтични истории, нейните творби рядко се отличават със стандартен щастлив край и са описвани по-скоро като мрачни и съдържащи оттенъци на паранормалното. Бестелърите и първоначално не са възприемани сериозно от критиците, но след това и печелят репутацията на майстор в разказването на истории. Част от произведенията на Дафни дю Морие са успешно адаптирани като филми. Сред тях са романите Ребека и Ямайка, както и разказите Птиците и Don’t Look Now. Морие прекарва голяма част от живота си в Корнуол, където са базирани и нейните романи. С нарастването на славата, благодарение на романите и и филмите, направени по тях, авторката води все по-усамотен начин на живот. Баща и е известният актьор Джералд дю Морие, а дядо и е артистът и авторът на карикатури Джордж дю Морие.