Разкази

Юрий Тинянов

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна култура
Град на издаване:: София
Година:: 1977 г.
Език:: Български
Страници:: 320
Корици:: Меки
Преводач:: от руски Борис Мисирков
Художник:: Симеон Венов
Поредици и библиотеки:: Панорама № 67. Серия "Проза" № 55
Категория:: Чужда проза
Ширина (мм):: 104
Височина (мм):: 165
Дебелина (мм):: 20

Съдържание/ Няколко думи за автора - Борис Мисирков...7 Подпоручик Ците...11 Восъчната персона...56 Малолетният Витушишников...219 Приложения Живот в дати...299 Бележки...301 Разказите на Тинянов - В. Каверин...314 Историческите разкази на Юрий Тинянов са пропити с ирония, наглед добродушна, а в действителност хаплива и горчива. В. Каверин Юрий Насонович Тинянов (18 октомври 1894, гр. Режица (днес Резекне в Латвия), Витебска губерния, Руска империя - 20 декември 1943, Москва, СССР) e руски и съветски писател, драматург, литературовед и критик, един от представителите на ОПОЯЗ. Славата си Тинянов дължи на историческите си романи, а като литературовед - на развитието на идеята за литературна еволюция. В студентските си години участва в работата на Пушкиновския семинар на С. А. Венгеров. Единственият брак в живота му (1916) е с Елена (Лея) Тинянова (по баща Зилбер; сестра на Лев Зилбер и на Вениамин Каверин). Двамата имат едно дете, дъщеря - Инна Юриевна Тинянова (1916 - 2004). От 1918 г. Тинянов е участник в ОПОЯЗ, където, редом до Виктор Шкловски, Борис Ейхенбаум и др. внася своя принос в създаването на научното литературознание ("формалисткия метод" в литературознанието). През 1919 г. защитава дипломната си работа "Пушкин и Кюхелбекер" (безвъзвратно изгубена по време на Гражданската война; през 1934 г. Тинянов написва едноименна статия) и "остава в университета" (което е нещо като съвременната докторантура). През 1919 - 20 г. Тинянов преподава литература в средно училище, през 1919 - 1921 г. служи в Централното бюро на Съюза на комуните на Северната област, след това в Отдела за информация на петроградското бюро на Коминтерна, чете лекции в Дома на изкуствата и в Дома на литераторите. През 1921 - 30 е професор в Института по история на изкуствата. През 20-те години Тинянов се налага като литературовед и литературен критик, публикува книгите си "Достоевски и Гогол (към теория на пародията)" (1921), "Проблемът за стихотворния език" (1924), най-внимателно обмисления му теоретичен труд, сборник със статии върху литературния процес от първата трета на XIX в. "Архаисти и новатори" (1929), а също и многобройни статии, които така и не влизат в издадените му приживе книги. По същото време започва да пише художествена проза (дебютира през 1925 г. под псевдонима Юзеф Мотль в кн.26 - 27 на сп. "Ленинград"; веднага следват романите "Кюхля" (1925) и "Смъртта на Вазир Мухтара" (1928), разказът (всъщност малката повест) "Подпоручик Киже" (1927), но заедно с това и да превежда Хайнрих Хайне, а и да пише сценарии за кинофилми ("Шинел" (1926), "СВД" (1927; в съавторство с Юлиан Оксман). Постепенно писането на художествена проза се превръща в негова втора професия. Втората световна война Тинянов посреща в състояние на инвалид. Но продължава до смъртта си да работи над третата част на своя последен роман ("Пушкин", незавършен) и да пише разкази (в течение на войната в провинциални издания са отпечатани поне три негови разказа). Юрий Тинянов умира през декември 1943 г., връщайки се в Москва след евакуацията. Погребан е на Ваганковското гробище.