Белите одежди

Владимир Дудинцев

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна култура
Град на издаване:: София
Година:: 1989 г.
Език:: Български
Страници:: 695
Корици:: Твърди
Преводач:: от руски Златко Стайков
Художник:: Филип Малеев
Поредици и библиотеки:: Избрани романи № 3
Категория:: Чужда проза
Тегло (гр.):: 741
Формат:: 84/108/32
Ширина (мм):: 130
Височина (мм):: 205
Дебелина (мм):: 30

Романът на Владимир Дудинцев „Белите одежди“ предизвика оживени дискусии и огромен интерес в съветската страна. Това произведение не е неочакван творчески полет на близо седемдесетгодишния писател. То е дръзка изява на духовната му независимост, своеобразно продължение на патоса в нашумелия роман „Само с хляб не се живее“ (1956). „Белите одежди“ е книга дълбоко премислена и преживяна. В нея осезателно се долавят деформациите, причинени от култа към личността, отразени са моменти от известната дискусия в биологическата наука в СССР в края на четиридесетте години. Разбира се, това не е документално повествование, а роман с всички белези на художествената условност. На мястото на прототипите от живота в него се борят, търпят поражения и побеждават „измислени“, но пълнокръвни и убедителни герои. *** Владимир Димитриевич Дудинцев (на руски: Влади́мир Дми́триевич Дуди́нцев, на украински: Володимир Дмитрович Дудинцев; 29 юли 1918 г. – 23 юли 1998 г.) е съветски писател, който печели известност с романа си от 1956 г. „Не само с хляб“, публикуван по време на Хрушчовото размразяване . Дудинцев, син на представител на благородническата прослойка, е учил право в Москва и е участвал в сраженията по време на Втората световна война. След войната става репортер и писател. Мотивиран от доклад за съветски апаратчици, отказващи да признаят заверено съобщение за находище на никел, защото съветската догма твърдяла, че това е невъзможно, Дудинцев написва „Не само с хляб“ – разказ за инженер, който е разочарован от бюрократите, когато се опитва да представи изобретението си. Романът предизвиква див ентусиазъм сред съветското население. Официалната реакция скоро се обръща срещу книгата и Дудинцев страда от години на бедност и е в състояние да публикува само от време на време произведения. Докато СССР се разклаща, през 1987 г. Дудинцев публикува роман „Белите одежди“, за който на следващата година е удостоен с държавна награда. Роден е в Купянск (сега в Харковска област, Украйна). Баща му, представител на благородническия род, е служил като бял руски офицер и е екзекутиран от болшевиките. Въпреки бащинството си, той успява да бъде приет в Московския юридически институт. През Втората световна война се издига до ранг на командир на рота. Ранен близо до Ленинград, той е демобилизиран и прекарва остатъка от войната във военната прокуратура. След войната работи за „Комсомолская правда“. Дудинцев написва книга с разкази „Сред седем богатири“, която публикува през 1953 г. Няколко от разказите в тази книга разказват за екип с взривни вещества, който взривява планинските склонове за нова железопътна линия. Докато пътува, Дудинцев чува история за работник, който не успява да убеди началниците си, че е открил ценно находище на никел, защото откритието противоречи на съветската догма. Това става основата на „Не само с хляб“. Дудинцев обаче изпитва големи трудности при намирането на издател, който желае да отпечата романа, и ръкописът се задържа в неизвестност, докато първият секретар на Комунистическата партия Никита Хрушчов не произнася своята Тайна реч през февруари 1956 г., атакувайки сталинизацията. В последвалите малко по-спокойни времена Дудинцев успява да накара „Новый мир“ да отпечата произведението. Хрушчов обаче обвинява Дудинцев, че изпитва „злонамерено удоволствие от описанието на негативните страни на съветския живот“. Дудинцев е ужасен от пропагандното използване на книгата му от някои чужди държави. Дудинцев е остро нападнат на заседание на Съюза на писателите; авторът припада по време на заседанието. След атаките Дудинцев е отбягван от повечето. Той успява да публикува две книги с разкази през 1959 и 1963 г., а през 1960 г. публикува научнофантастично произведение „Новогодишна приказка“. Оцелява благодарение на заеми и подаръци. През 1987 г., след началото на Перестройката, той публикува „Белите одежди“, художествена версия на опустошенията, които Трофим Лисенко нанася върху съветските генетични изследвания, и получава Държавната награда на СССР за нея на следващата година. Умира през 1998 г.

Ключови думи: Владимир Дудинцев, Белите одежди, роман, култ към личността, руска литература